Мусаши

— Добър вечер. Радвам се, че се отбихте.

Сеиджуро се престори на равнодушен, погледна встрани и каза:

— А, ти ли си, Акеми. Благодаря ти за снощи.

Той беше объркан.

Тя взе от таблата един буркан, който приличаше на съд за кадене на тамян. Върху му постави глинена лула.

— Искаш ли да опиташ? — попита тя учтиво.

— Мислех, че напоследък пушенето е забранено.

— Да, но така или иначе, всички продължават да пушат.

— Добре, ще опитам.

— Ще ти я запаля.

Тя взе щипка тютюн от красива перлена кутийка и я натъпка в лулата с изящните си пръсти. После поднесе лулата към устата му. Сеиджуро, несвикнал да пуши, я пое доста непохватно.

— Хм, горчиво е, нали? — каза.

Акеми се закикоти.

— Къде изчезна Тоджи?

— Предполагам, че е в стаята на мама.

— Той май е влюбен в Око. Или поне така ми се струва. Подозирам, че понякога ви навестява и без мен, нали?

Акеми се засмя, но не отговори на въпроса му.

— Защо се смееш, мисля, че и майка ти го харесва.

— Наистина не бих могла да знам!

— О, сигурен съм! Напълно съм убеден! Добре е нагласено, нали? Две щастливи двойки — майка ти и Тоджи, ти и аз.

Като си придаде възможно най-невинен вид, той постави ръката си върху тази на Акеми, отпусната върху коляното й. Отначало тя го отблъсна, но това само направи Сеиджуро по-смел. Когато тя се приготви да стане, той обви с ръката си крехкото тяло и я придърпа към себе си.

— Не трябва да бягаш от мен — каза й, — няма да ти сторя нищо лошо.

— Пусни ме! — настоя тя.

— Добре, но само при условие, че останеш да седиш до мен.

— Сакето… Ще отида да донеса малко.

— Не искам саке.

— Но ако не го донеса, мама ще се ядоса.

— Майка ти е в другата стая и си прекарва чудесно с Тоджи.

Той се опита да потрие лицето си в нейното, докато тя се беше навела, но Акеми извърна глава и нададе истеричен вик за помощ.

— Мамо! Мамо!

Сеиджуро я пусна и тя изхвърча към задната част на къщата.

Той стоеше объркан. Чувстваше се самотен, но като че ли не искаше да се натрапва на момичето. Не знаеше какво да прави и извика високо:

— Отивам си вкъщи.

Тръгна надолу по външния коридор, а лицето му ставаше все по-червено, колкото повече слизаше.

— Млади учителю, къде отивате? Не ми казвайте, че си тръгвате.

Око се появи отзад, изникнала сякаш от небитието и се спусна към него. Докато го обгръщаше с ръка, той забеляза, че с прическата и грима й всичко е наред. Тя повика на помощ Тоджи и с общи усилия успяха да накарат Сеиджуро да се върне и отново да седне. Око донесе саке и се опита да го развесели. След това Тоджи доведе Акеми обратно в стаята. Когато видя колко унил е Сеиджуро, тя му се усмихна.

— Акеми, налей малко саке на Младия учител.

— Веднага, мамо — покорно каза тя.

— Нали виждаш каква е — каза Око. — Защо все се държи като дете?

— В това й е чара — млада е — отбеляза Тоджи, премествайки възглавницата си по-близо до масата.