Кланът на пещерната мечка

Бъркайки в държаната от Гуув паница, той прокара ивица от кашата червена охра от точката, където се събираха хребетите на бебешките вежди, до върха на нослето.

— Уба, името на момичето е Уба — извести Мог-ър. Голо-голеничкото бебе, изложено на студения вятър, който подухваше край слънчевата тераса пред пещерата, нададе силен писък, който заглуши одобрителното шушукане на Клана.

— Уба — повтори Иза като гушна треперещата в ръцете и рожба. „Прекрасно име“, помисли си тя, като и се искаше да бе познавала тази Уба, на която бе наречена дъщеря и. Членовете на Клана се точеха покрай нея в редица, като всеки повтаряше името, за да свикнат самите те и тотемите им с тази нова придобивка. Иза внимаваше да държи сведена главата си, за да не погледне без да иска някой от мъжете, които се изреждаха да признаят дъщеря и. После тя пови новороденото в топлата заешка кожа и я скъта в дрехата си близо до кожата си. Плачът на бебето секна отведнъж, щом взе да го кърми. Иза се оттегли и зае мястото си сред жените, за да отстъпи място на обредите по задомяване.

Единствено за тази церемония се използваше жълта охра като свещена каша. Гуув връчи паницата жълто мазило на Мог-ър, който я притисна здраво с чуканчето на ръката си о кръста си. Гуув не можеше да прислужва като послушник на собственото си задомяване. Зае мястото си пред светия мъж и зачака Грод да доведе дъщерята на другарката си. Ука наблюдаваше всичко това със смесени чувства — на гордост, че дъщеря и толкова сполучливо се задомява и на тъга, задето напуска домашното огнище. Овра, облечена в нова дреха, гледаше в краката си, докато излизаше отпред веднага след Грод, но сдържаното и сведено лице сияеше. Очевидно бе, че не бе нещастна от независещия от нея избор. Седна с кръстосани крака пред Гуув, без да вдига очи.

— Дух на Зубъра, Тотем на Гуув, твоят знак надделя Духа на Бобъра, Тотем на Овра — жестикулираше Мог-ър. — Нека Урсуз се погрижи винаги да е така. Гуув, приемаш ли тази жена?

Гуув отговори като потупа Овра по рамото и със знаци и нареди да го последва в пещерата към мястото, наскоро оградено с речни камъчета, което вече бе домашното огнище на Гуув. Овра скокна и последва своя другар. Тя нямаше право на избор, нито пък някой попита дали тя го приема. Двойката щеше да прекара четиринадесет дни в уединение в пределите на домашното огнище и през това време щяха да спят отделно, а в края на уединението щеше да се състои церемония в малката пещера само за мъже за заздравяване на връзката. В Клана задомяването на двама души бе изцяло и духовно дело, което започваше с обявяване пред целия Клан, но се консумираше от тайния обред в присъствието само на мъжете. В това първобитно общество сексът бе нещо естествено и необуздано като спането и яденето. Децата го научаваха, както усвояваха други умения и обичаи, като наблюдаваха възрастните и често си играеха на полов акт, имитирайки още от малки действията на възрастните. Често се случваше момче, навлязло в пубертета, все още не убило първото си животно, лутащо се между детското и мъжкото, да обезчести някое момиченце преди още да и е дошла менструацията. Още млади разкъсваха девствените им ципи, въпреки че момчетата малко се бояха като потечеше кръв и бързо-бързо губеха интерес към момичето, ако това се случеше.