Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Първите лъчи на зората прогониха забулилия пещерата мрак и мразовитата свежест на въздуха носеше мириса на идещия сняг. Иза лежеше на постелята си и наблюдаваше как познатите очертания на пещерата над нея придобиват форма и яснота в постепенно нарастващата светлина. На този ден дъщеря и щеше да бъде наречена и приета за пълноправен член на Клана, на този ден щеше да бъде призната за жив и жизнеспособен човек. С нетърпение очакваше отменянето на принудителното си уединение, въпреки че докато не спреше да кърви връзките и с останалите членове на Клана щяха да са ограничени до жените.
При настъпване на първата менструация девойките бяха длъжни да прекарат времетраенето на първия си цикъл далеч от Клана. Ако се случеше да е зима, девойките оставаха сами в уединено ъгълче в задната част на пещерата, но пак бяха длъжни да прекарат един менструален период сами през пролетта. Да живее сама бе едновременно страшно и опасно за младата, невъоръжена жена, свикнала на закрилата и присъствието на целия Клан. Това изпитание бележеше прехода от девойка в зряла жена и наподобяваше изпитанието на мъжете — първото убито животно, но завръщането и в лоното на Клана не се ознаменуваше с обред. И въпреки че младите жени разполагаха с огън за защита от хищните животни, не беше напълно изключено някоя от жените да не се завърне — обикновено по-късно някоя група ловци или берачи намираха останките и. На майките на девойките бе позволено да ги посещават веднъж дневно да им носят увереност и храна. Но ако някоя девойка изчезнеше или бе убита, на майката и бе забранено да споменава за случилото се, преди да изтекат определен брой дни.
Стълкновенията, които се водеха от духовете в женските тела в първичната схватка на зараждане на живот, бяха неведомо тайнство за мъжете. Докато жената кървеше, духът на тотема и бе силен, той надделяваше, надвивайки първоизточника на някой мъж и изхвърляйки оплождащата му течност. Ако някоя жена погледнеше мъж през това време, неговият дух можеше да бъде въвлечен във вече загубената схватка. Именно поради тази причина женските тотеми трябваше да не са толкова силни, колкото мъжките, защото дори слабият тотем придобиваше от животворната сила, обитаваща женското тяло. Жените черпеха сили от животворната сила, нали те раждаха новия живот.
В материалния свят мъжът бе по-едър, по-силен, далеч по-як от една жена, но в страшния свят на невидимите сили жената бе надарена с повече власт. Мъжете вярваха, че по-дребното, по-крехко телосложение на жените, което им позволяваше да господстват над тях, възстановява равновесието и на никоя жена не биваше да се позволява да осъзнае пълните си възможности, иначе равновесието щеше да се наруши. Държаха я далеч от пълноценно участие в духовния живот на Клана, за да не разбере истината, с която я бе дарила животворната сила.
На първата им церемония като зрели мъже младежите се предупреждаваха за ужасните последствия само ако някоя жена зърнеше потайните мъжки обреди и се разказваха легенди за времето, когато жените били тези, които владеели магията да се застъпват пред света на духовете. Мъжете им отнели магията, но не и способностите им. Доста младежи гледаха вече на жените с друго око, след като осъзнаеха тези техни способности. Приемаха мъжките си отговорности много по-сериозно. Жената се нуждаеше от закрила, храна и абсолютно господство, иначе крехкото равновесие на материалните и духовните сили щеше да се наруши и щеше да се прекъсне нишката на съществуващия живот в Клана.
И понеже духовните и сили бяха много по-силни по време на менструация, жената се изолираше. Трябваше да си стои при жените, не и бе позволено да се докосва до храна, която можеше да изяде някой мъж и прекарваше времето си във вършене на маловажни задачи като събиране на дърва или обработване на кожи, които можеше да бъдат носени само от жени. Мъжете не забелязваха съществуването и, напълно я пренебрегваха, дори не я коряха. Ако случайно нечие мъжко око попаднеше на нея, гледаше през нея като да бе невидима.
Наказанието изглеждаше жестоко. Женското проклятие приличаше на смъртното проклятие, най-висшето наказание, налагано на членове на Клана, ако извършеха сериозно престъпление. Само вождът можеше да заповяда на мог-ъра да призове злите духове и да наложи смъртно проклятие. Мог-ърът не можеше да откаже, макар и да бе опасно както за мага, така и за Клана. След като веднъж бе прокълнат, целият Клан нито говореше, нито се виждаше с престъпника. Не му обръщаха внимание, отбягваха го, той вече не съществуваше, все едно, че бе мъртъв. Половинката му и семейството скърбяха за смъртта му, не му даваха никаква храна. Малцина напускаха Клана и повече не ги виждаха. Повечето просто преставаха да се хранят, да пият и се изпълняваше проклятието, в което и те вярваха.