Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Мъжът се поколеба.
Танис продължи да говори. Трябваше да задържи човека, който можеше да им помогне.
— Видях една жена тук, с теб. Тя е морска елфа, нали? Да, аз съм полуелф, но израснах сред елфи и съм слушал легендите им. Мислех, че са детски приказки. Но и драконите смятах, че не съществуват. В момента горе наистина се води война. Ти си прав. Изглежда винаги някъде се води война. Но тази война няма да си остане само там. Ако Кралицата на Мрака победи, бъди сигурен, че тя ще открие съществуването на морските елфи. Не знам дали под водата има дракони, но…
— Има морски дракони, полуелфе — обади се някакъв глас и Аполета отново се показа. Сред сребърни и зелени искри тя се плъзна по водата и спря до каменните стълби. После се подпря на тях и се вгледа в него с блестящите си зелени очи. — Чухме слухове за завръщането им, но не им повярвахме. Не знаехме, че драконите са се пробудили. По чия вина?
— Има ли значение? — попита уморено Танис. — Те унищожиха древната ми родина. Силванести сега е царство на кошмарите, а обитателите на Куалинести бяха прогонени от домовете си. Драконите убиват и изгарят всичко. Нищо и никой не е в безопасност. Кралицата на мрака има една-единствена цел — да властва над всяко живо същество. Сигурни ли сте, че сте в безопасност дори тук долу? Защото, предполагам, сме под морето.
— Прав си, полуелфе — каза мъжът с червената роба и въздъхна. — Намирате се под водата, в развалините на град Ищар. Морските елфи ви спасиха и доведоха тук, както правят с всички, чиито кораби се разбиват. Знам къде са приятелите ви и ще ви заведа при тях, но повече от това не знам какво да направя за вас.
— Изведи ни оттук — каза уморено Речен вятър, който разбра разговора им, защото за пръв път Зебюлах заговори на общия език. — Коя е тази жена, Танис? Прилича на елфа.
— Морска елфа. Името й е…
— Аполета — отвърна тя и се усмихна. — Простете ми, че не ви поздравявам както е прието, но ние не обличаме телата си като вас, КрияКУЕКХ. Дори след всички тези години не мога да убедя съпруга си да престане да се увива с тази смешна роба, когато излиза на сушата. Той го нарича свян. Затова не искам да притесня него или вас като изляза да ви поздравя.
Изчервен, Танис преведе думите й на приятелите си. Очите на Златна Луна се разшириха. Берем, изглежда, не чу. Той беше потънал в някакъв свой свят и само от време на време разбираше какво става край него. Изражението на Речен вятър не се промени. Очевидно вече нищо, свързано с елфите не го изненадваше.
— Морските елфи са ни спасили — продължи Танис, — защото и те смятат, че животът е свещен и помагат на всички изгубени в морето да не се удавят. Този мъж, нейният съпруг…
— Зебюлах — представи се той и протегна ръка.
— Аз съм Танис, а това са Речен вятър и Златна Луна от Кве-шу и Берем… — Той млъкна, защото не знаеше какво още да каже.
Аполета учтиво се усмихна, но усмивката й бързо изчезна.
— Зебюлах, доведи приятелите им.
— Ще дойдем с теб — предложи Танис. — Ако си мислел, че съм щял да те изям, нямаш представа какво може да направи Карамон…
— Не. — Аполета поклати глава. — Изпрати варварите, полуелфе. Ти остани тук. Искам да си поговорим и да разбера повече за тази война, която, според теб, може да ни застраши. Тъжно ми е да чуя, че драконите са се пробудили. Ако е вярно, боя се, че може да се окажеш прав. Нашият свят вече не е в безопасност.
— Ще се върна скоро, любима — каза Зебюлах. Аполета протегна ръка към съпруга си. Той я повдигна до устните си, нежно я целуна и тръгна. Танис бързо преведе на Речен вятър и Златна Луна и те с готовност се съгласиха да отидат да намерят Карамон и Тика.
Докато следваха Зебюлах обратно по призрачните полуразрушени улици, той им разказваше легенди за пропадането на Ищар, като им посочваше различни забележителности.
— Когато боговете запратили огнената планина върху Крин, тя ударила Ищар и образувала гигантски кратер в сушата. Морската вода нахлула в него и създала Кървавото море. Много от сградите били унищожени, но някои оцелели и тук-там се образували малки въздушни джобове. Морските елфи открили, че това е отлично място, където да носят мореплавателите, които спасявали от потъващите кораби. Много от тях скоро започвали да се чувстват тук като у дома си.
Магьосникът говореше с гордост, която Златна Луна намери за забавна, макар да не го показа. Това беше гордостта на собственик, сякаш развалините му принадлежаха и той е решил да ги отвори за забавление на широката публика.