Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
Стигнаха поляната. Тялото на Адам вече беше покрито. Войниците се бяха струпали около капитана на стражата и се възхищаваха на кръста.
— Какво ще стане сега, Ралф? Какво ще правиш? Къде ще отидеш?
— Наближава юли. До празника на света Мария Магдалена ще съм напуснал Рейвънскрофт.
— Ами кръстът?
— Разчитам на теб, сър Джон, да ми осигуриш ескорт до Кентърбъри. Ще го предам на архиепископа и ще се помоля за благодарност пред гробницата на свети Томас Бекет.
Сър Джон взе кръста и нареди на стрелците да отнесат тялото на Адам и това на мъртвия селянин в Рейвънскрофт. Двамата стояха и гледаха как войниците се отдалечават. Ралф усещаше как Дяволската горичка отново оживява. Само локва кръв върху тревата показваше какво се беше случило. Той погледна към мястото, където обичаха да седят с Биатрис и почувства дълбока тъга. В сърцето си усещаше, че някаква врата се беше затворила, заключила и зарезила. Биатрис си беше отишла. Той никога вече нямаше да се върне тук. Затвори очи и промълви бърза молитва.
— Ще ми липсваш, Ралф. — Сър Джон полека остави кръста в ръцете му. — Вярно е онова, което пише в Светото Писание „… корен на всички злини е сребролюбието.“14 Той потупа писаря по ръката. — Виждам, че имаш спомени от това място. Ще те почакам вън от гората.
Ралф наблюдаваше как старият управител се отдалечава. Сър Джон, отец Ейлред и Тиобалд Вавасур щяха да му липсват. Закле се, че ще похарчи среброто, което беше спестил за сватбата си, за да почерпи всички, преди да замине. Чу как един дрозд излива сърцето си в песен някъде над него и затвори очи.
— Биатрис! — прошепна дрезгаво. — Обичах те тогава, обичам те и сега. Винаги ще те обичам.
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
Писарят взе каната и отново напълни халбата си. Не беше пил много; гърлото му беше сухо и искаше да скрие сълзите, които напираха в очите му. Игуменката гледаше Правника, когото беше познавала преди. Той лекичко се полюляваше напред-назад. Сър Годфри Ийвсдън също предпочете да скрие изражението си зад чаша вино, макар че когато я свали, поклонниците видяха удивлението му.
— Не е ли странно? — каза Ханджията, като смушка Митничаря, сър Джефри Чосър, който седеше до него.
— Кое да е странно? — попита Чосър.
— Как поклонниците се познават помежду си?
— Бил ли си в Рейвънскрофт? — попита Църковният пристав сър Годфри.
— Да, сър, бил съм — отвърна Рицарят. — Заедно с един Правник бяхме изпратени там от Негова светлост регента. — Той се усмихна на писаря. — Видях те съвсем набързо. Когато започнахме разследването и заловихме отговорните за убийството на Гудман Уинтроп, ти отдавна беше заминал.
— Значи това е истина? — изкряка Батската невяста със зачервени от вълнение бузи. — Сър, кажи ни, че е истина!
— Но как е възможно? — попита Продавачът на индулгенции. — Ние разказваме истории, видени от живите. Това трябва да е измислица, приказка, която да ни уплаши и разтревожи посред нощ, когато мъглите се събират около нас и ехтят писъците на горските животни — Ти какво мислиш, сър Годфри? — изфъфли Монахът. — Нали си бил в Рейвънскрофт, сър?
Рицарят го изгледа студено.
— Аз също бях там — намеси се Правникът, който бързаше да предотврати сблъсъка между отдавнашните врагове. — Говорих с отец Ейлред и лекаря Тиобалд Вавасур.
— Сър — Бедният свещеник пристъпи с протегнати ръце, — защо ти не ни кажеш вярна ли е историята ти или не? Моля те! — Очите му умолително гледаха Писаря, който леко се изчерви, когато Продавачът на индулгенции се изкикоти в шепата си.
— Ще ви кажа — отвърна тихо той. — Но вие ще решите дали да ми повярвате или не.
ШЕСТА ГЛАВА
Изпълнена с любопитство, Биатрис беше последвала Ралф от Рейвънскрофт тази сутрин. Радваше се, че той се връща на едно от местата, където някъде обичаха да ходят заедно в компанията на Адам и Мариса. Но когато погледна зад себе си, с ужас видя, че Менестрелът със страховития си кон, придружен от Криспин и Клотилда, върви след нея. Нещо повече, странната бакърена светлина беше придобила зловещ нюанс и докато Адам и Мариса вървяха, лъчите на утринното слънце, осветяваха сенките им в кървавочервено.
Брат Антоний седеше под един дъб, сплел ръце като за молитва.
— Какво става? — извика му Биатрис.
— Не знам — отвърна странният човек. — Но чувствам, че истината ще излезе наяве, Биатрис. Моля те, стой близо до Ралф. Той е в смъртна опасност.
14
I Послание до Тимотея 6:10 — (Бел. ред.)