Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Това, как Калигула избра Галба, е странна история. Един ден в Лион той разпоредил да се състои голям парад, а когато парадът свършил, строил пред себе си всички офицери и им произнесъл слово за необходимостта от това да се поддържат в добро физическо състояние. „Римският офицер — казал — трябва да бъде корав като гьон и твърд като желязо и всеки офицер трябва да дава пример на войниците си в това отношение. Бих се интересувал да видя колцина от вас ще издържат едно простичко изпитание, на което ще ви подложа. Хайде, приятели, нека потичаме малко в посока към Отьон.“ Той седял в колесницата си, запрегната с чифт здрави галски коне. Кочияшът плеснал с камшика и те препуснали. Изморените от парада офицери се втурнали след него с тежките си оръжия и доспехи. Той се движел пред тях на такова разстояние, че да не ги изпуска из очи, не оставял конете да преминат в тръс, да не би офицерите да последват техния пример. Препускал все напред и напред. Редицата се проточила. Мнозина от бегачите припаднали, а един се строполил мъртъв. На двадесетата миля той най-сетне спрял. Само един бил издържал изпитанието — Галба. Калигула казал: „Как предпочиташ, легате — да тичаш назад или да седнеш до мене?“ Галба все още имал достатъчно дъх да отговори, че като войник той нямал право на избор — свикнал бил да се подчинява на заповеди. Тогава Калигула го оставил да извърви обратния път, но на следния ден го назначил на длъжността. Агрипинила останала очарована от Галба, когато го срещнала в Лион: искала да се омъжи за него, макар той да бе вече женен за една благородничка от фамилията на Лепидите. Галба беше много щастлив със съпругата си и затова се държал с Агрипинила толкова хладно, колкото му позволявала верността към Калигула. Но Агрипинила била много настойчива в ухажването си и един ден, на някакъв прием, уреден от тъщата на Галба, на който Агрипинила се появила непоканена, станал голям скандал. Тъщата на Галба я изгонила пред очите на всички благородници и благороднички, нарекла я в очите безсрамна и похотлива уличница и я ударила в лицето с юмрук. Галба щеше да си изпати, ако на другия ден Калигула не беше решил, че Агрипинила участвува в заговора за похищение върху живота му и не я беше прокудил, както вече описах. Когато Калигула побягна обратно в Рим, подплашен от вестта за германското нападение през Рейн (лъжа, шеговито измислена от войниците), всичките му войски бяха съсредоточени на едно място. Големи пространства край реката останаха неохранявани. Германците научиха за това веднага, научиха и за страхливостта на Калигула. Използуваха възможността да прекосят Рейн с войските си и се настаниха на наша територия, където извършиха големи поразии. Онези, които се прехвърлиха отсам, бяха племената, наречени кати, което означава планински котки. Емблемата им беше котка. Имаха укрепления в хълмистите земи между Рейн и Горни Везер. Брат ми Германик всякога ги признаваше за най-добрите бойци сред германците. По време на битка те не разкъсваха редиците си, подчиняваха се на водачите си почти като римляни, а нощем си копаеха окопи и слагаха постове — предпазна мярка, рядко използувана от друго германско племе. Галба загуби няколко месеца и доста хора, докато ги изтласка оттам и ги пропъди отвъд реката.