История на вечността (Есета и разкази)

Веднага забелязах едно: основната справедливост и деликатната грешка на моята догадка. Подигравчията действа с будуване, наистина, но с будуване на картоиграч, допускащ измисленостите на колодата, нейното покваримо небе, осеяно с двуглави личности. Трима царе заповядват в покера, а не означават нищо. Полемистът е не по-малко условен. Пък и вече уличните рецепти за оскърбление предлагат един илюстративен макет на онова, което може да бъде полемиката. Човекът от Кориентес и Есмералда отгатва същата професия у майките на всички или иска да се преместят веднага в едно много общо място, което има различни имена или наподобява груб звук — и по едно неразумно споразумение се е решило, че оскърбеният от тези приключения не е самият той, а внимателната и мълчалива аудитория. Не е потребен дори език. Да си захапеш кутрето или да заемеш страната откъм стената (Семпсън; Ейбрам) към 1592 било законната монета на провокатора в лъжовната Шекспирова Верона и в бирариите на публичните домове и местата за боеве на мечки в Лондон. В държавните училища правенето на дълъг нос и плезенето вършат тази услуга.

Друго основно очерняне е понятието куче. В 146-та от Хиляда и една нощ дискретните могат да научат, че синът на лъва бил затворен в сандък от Адамов син, който му се скарал по този начин: Съдбата те е съборила и няма да те изправи на крака предпазливостта, о, куче на пустинята.

Една условна азбука на позорене определя също тъй и полемистите. Званието господин, неразумно пропускано или нередовно в устното общуване на мъжете, е очернящо, когато го лепват. Доктор е другото унищожение. Да упоменеш сонетите, допуснати от доктор Лугонес, равнозначи да ги измериш завинаги лошо, да опровергаеш всяка една от техните метафори. При първото прилагане на доктор умира полубогът и остава смътният аржентински господин, носещ изкуствени хартиени яки, когото бръснат през ден и може да се спомине от прекъсване на дихателните пътища. Остава същностното неизлечимо нищожество на всяко човешко същество. Но остават и сонетите заедно с музиката, която чака. (Един италианец, за да се отърве от Гьоте, издаде кратка статия, където неуморно го назоваваше сеньор Волфганг. Това беше почти подмазване, понеже равнозначеше да не се знае, че не липсваха истински доводи против Гьоте.)