Авемпарта

Ейдриън погледна към Терън:

- След два дни, предполагам - каза на Ейдриън старецът. - Не искам да тръгваме, преди да съм убеден, че Тракия е добре.

- В такъв случай и ние ще останем тук толкова и ще видим сами как стоят нещата. Ако се окажат както казваш ти, тогава ще си тръгнем с вас. Справедливо ли ти се струва, Фанън?

- Не виждам защо ти не си тръгнеш, а аз да остана. В крайна сметка аз ще съм този, който ще участва в съревнованието.

- Никой няма да убие онова нещо, Фанън - каза му Ейдриън. - Слушай, аз бях тук за три нощи. Видях го и знам на какво е способно. Не става въпрос за умение или храброст. Мечът ти няма да го нарани; ничий меч няма да го стори. Борбата с това създание не е нищо повече от самоубийство.

- Още не съм решил - обяви Фанън. - Дори не знаем каква ще бъде надпреварата. Няма да се запиша веднага, но и няма да си тръгна.

- Тогава ми направете услуга - каза им Ейдриън. - Поне останете на закрито през нощта.

* * *

Някой или нещо се криеше в гъсталака.

Ройс остави Есрахаддон и се отдалечи по течението на реката, внимавайки да не поглежда по посока на шума. Смъкна се от скалите в дол-чинката близо до реката и изчезна сред дърветата, правейки голям кръг. Там имаше нещо и то се стараеше да остане тихо.

Първоначално Ройс мерна нещо оранжево и синьо сред листата и почти го помисли за птица, но сетне петното се размърда. Бе твърде едро, за да бъде птица. Ройс се приближи и видя светлокафява сплетена брада, широк плосък нос, синя кожена жилетка, големи черни ботуши и ярка оранжева риза с издути ръкави.

- Магнус! - Ройс високо поздрави джуджето, карайки го да се препъне и падне от къпинака. То се подхлъзна на тревистия ръб и падна назад: недалеч от мястото, на което седеше Есрахаддон. Джуджето лежеше по гръб с изкаран въздух и се мъчеше да си поеме дъх.

Ройс скочи долу и допря острието на кинжала до вратлето му.

- Много хора те търсеха - каза му заплашително крадецът. - Трябва да призная, аз лично предпочитах да те намеря лично, за да ти благодаря за оказаната ми от теб помощ в Есендън.

- Не ми казвай, че това е джуджето, убило крал Амрат - каза Есра-хаддон.

- Името му е Магнус или поне така Пърси Брага го наричаше. То е майстор в изработването на капани и дълбаенето на камъни, нали?

- С това си изкарвам хляба - протестира джуджето, все още борейки се за въздух. - Аз съм занаятчия. Поемам възложени ми поръчки също като теб. Не можеш да обвиняваш някого за това, че работи.

- Почти умрях благодарение на твоята работа - каза му Ройс. - А и ти уби краля. Олрик ще бъди изключително доволен, когато му кажа, че най-накрая съм те елиминирал. Пък и доколкото си спомням, за главата ти имаше обявена награда.

- Чакай... спри! - изкрещя Магнус. - Не беше нищо лично. Нима ти никого не си убивал за пари, Ройс?

Ройс се поколеба.

- Да, зная кой си - каза му джуджето. - Исках да узная кой е надвил моя капан. Работел си за Черния диамант и то не като момче за доставки. Това ми беше работата, казвам ти. Не се интересувам от политика, Брага или Есендън.