Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
III
— Ох, тука! — посочи Прасковя Ивановна креслото край масата и се отпусна в него с помощта на Маврикий Николаевич. — Хич нямаше да ви седна у вас, сестро, да не бяха тия крака! — прибави тя с истеричен глас.
Варвара Петровна понадигна малко глава, притискайки с болезнена гримаса пръстите на дясната си ръка към дясното слепоочие и явно изпитвайки там болка (tic doulourex143).
— Че защо тъй, Прасковя Ивановна, защо пък чак да не седнеш в дома ми? От мъжа ти, покойника, цял живот само най-искрено благоразположение съм виждала, а ние с тебе от момиченца сме си играли на кукли в пансиона.
Прасковя Ивановна замаха с ръце.
— Тъй си знаех! Вечно с тоя пансион ще почнете, щом речете да ме упреквате в нещо — туй ви е ходът. Пък мен ако питате, чисто красноречие. Не мога да го търпя тоя ваш пансион.
— Ти, изглежда, си дошла в твърде лошо настроение; как са ти краката? Ето, кафе ти носят, заповядай, пий и не се сърди.
— Варвара Петровна, сестро, вие с мен като с малко момиченце. Не ща кафе, на, да видите!
И тя свадливо махна с ръка към слугата, който й поднасяше кафето. (От кафе впрочем и другите се отказаха освен мен и Маврикий Николаевич, Степан Трофимович уж взе, но остави чашата на масата. Маря Тимофеевна, макар и много да й се щеше да вземе втора чаша, че дори посегна, но размисли и чинно се отказа, явно доволна от постъпката си.)
Варвара Петровна се усмихна криво.
— Знаеш ли какво, Прасковя Ивановна, ти, драга моя, сигурно пак си си наумила някоя измишльотина на идване. Ти цял живот не можеш да се отървеш от тия си измишльотини. Сърдиш ми се за пансиона; ами помниш ли, когато дойде и каза пред целия клас, че хусарят Шабликин те бил поискал, и когато madame Lefebure намясто те изобличи в лъжа. А пък ти не лъжеше, ами просто си го беше измислила за утеха. Хайде, казвай: какво има сега? Какви си ги измислила, от какво си недоволна?
— А пък вие се бяхте влюбили в попа, дето предаваше закон божи в пансиона — на, да видите, щом и досега сте толкова злопаметна — ха-ха-ха!
Тя жлъчно се разсмя и се закашля.
— А-а, не си забравила, значи, за попа… — с омраза я погледна Варвара Петровна.
Лицето й позеленя. Прасковя Ивановна внезапно се изпъчи.
— На мен, сестро, сега не ми е до смях; защо пред целия град замесвате дъщеря ми във вашите скандали, ей за това съм дошла!
143
Болезнен тик (фр.).