Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Какво стана с него? - попита Шай.
- Удави се, както подочух.
- Хората рядко се вслушват в собствените си съвети - промърмори Лам и сложи ръка на дръжката на меча си.
- Никак даже - сряза го Шай и го изгледа навъсено. - Да тръгваме вече. Искам да сме отново на път от другата страна на реката преди залез-слънце. - Обърна се и даде знак с ръка на колоната да потегля.
- Няма да мине много, преди да поеме водачеството в свои ръце, а? - чу тя Суийт да мърмори зад гърба й.
- Няма, ако си късметлия - отвърна му Лам.
Пътят към моста гъмжеше от народ, бяха повече от мухите над бу-нище. Притеглени към него от дълбините на ветровитата дива равнина с обещание за търговия и пиене, чукане и пиянски сбивания, смях и плач и каквото още му хрумнеше на човек, изведнъж озовал се в компанията на други хора след седмици, месец, година дори без жива душа до себе си. Имаше трапери, ловци и авантюристи с всевъзможни по вид дивашки дрехи и чорлави коси, но една и съща тежка миризма на вкиснато. Имаше мирно настроени духове - едни продаваха кожи, други просеха, трети вече бяха пропили изкараното и сега просто се клатеха мъртвопияни покрай пътя. Хора всякакви. Обнадеждени, на път към бленувани златоносни полета. Посърнали, тръгнали по обратния път, нетърпеливи да забравят провала. А помежду им - търговци, комарджии и курви, надъхани да изкарат нещо на гърба на едните, на другите, че и на свой, ако може.
Всичките надъхани и настървени, все едно утре идваше краят на света и днес живееха за последно. Седяха скупчени около димящи огньове, сред камари от кожа, някои окачени да съхнат, други натрупани на стегнати купчини, готови за дългия път към Адуа, където под формата на шапки щяха да накарат нечии съседи да се пукат от завист.
- Даб Суийт! - извика дрезгаво един тип с огромна като килим брада.
- Даб Суийт! - провикна се отнякъде дребна женица, деряща някакво животно, два пъти по-голямо от нея.
- Даб Суийт! - изкряка полугол старец, седнал да се грее до огън, стъкмен от натрошени рамки от картини.
И възрастният скаут започна да кима и поздравява наред. Явно беше добър познат с поне половината обитатели на равнината.
Предприемчиви търговци бяха подредили покритите си с разноцветни платнища фургони от двете страни на павирания имперски път, водещ към моста, и бяха оформили цял базар от импровизирани сергии, който кънтеше от виковете им, възмутеното мучене и блеене на добитъка и звънтенето на всевъзможни по произход монети. Жена с очила седеше зад скована от изкъртена стара врата маса, а на нея бяха наредени изсъхнали човешки глави със зашити очи, уши и усти. Над нея беше окачила табела „Купува, продава черепи на духове“. Храна, оръжие, дрехи, коне, резервни части за фургони и всичко останало, от което можеше да зависи човешкият живот в Далечна страна, се продаваше на петорна цена. Междувременно ценни придобивки, всичко, от съдове и прибори за хранене до цели прозорци, с все стъклата по тях, биваха изкупувани от хитреци за дребни монети или просто прибирани, след като биваха изоставяни край пътя от наивните колонизатори на Дивия запад.
- С продажба на мечове и изкупуване на покъщнина човек може да направи добра печалба тука - промърмори Шай.
- Ама и ти си една, очите ти са все нащрек да не изпуснеш добрата сделка - каза Корлин и й се усмихна. Вярно, в кризисен момент нямаше да намериш по-хладнокръвен човек от нея, но през останалото време жената имаше неприятния навик вечно да се обажда, все най-добре знаеше и от всичко разбираше.
- Налага се, добрите сделки няма да ти дойдат сами на крака. - Шай се дръпна назад и до коня й изпляска голямо птиче лайно. Птиците бяха навсякъде, огромни и миниатюрни, крякаха, писукаха, рееха се над главите на хората или стояха накацали в дълги редици и следяха зорко с лъскави като мъниста очи. Подскачаха и се кълвяха една друга по камарите боклук или се спускаха рязко към земята да отмъкнат всяка оставена без наблюдение троха, някои дори посягаха от ръцете на хората. Но най-вече обсипваха моста, навесите на търговците, а и неколцина от хората със сиво-бели курешки.
- Ще ви трябва една от тези на всяка цена! - извика един търговец и тикна пред лицето на Шай един провесен за кожата на врата негодуващ котарак. Зад гърба му от накачулени една връз друга клетки всякакви по размер и цвят котки гледаха преминаващите с отнесения, празен поглед на затворник с доживотна присъда. - Крийз гъмжи от плъхове с големината на кон!