Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Няма злато там, а? - каза Шай.
- Може и да има, момиче, но аз няма да умирам за него.
- Нищо на тоя свят не идва даром - каза Суийт. - Винаги има рискове.
- Пфу - изсумтя мъжът. - Миналата година, като тръгвахме, се смеех в лицето на рисковете. Сега да ме чуваш да се смея? - Ни най-малко, помисли си Шай. - Крийз е във война. Всяка нощ убийства, хора мрат като мухи, а на другия ден нови се изсипват в града. Вече не си дават зор дори да ги погребват.
- Местните открай време са по копаенето, не по заравянето, докол-кото си спомням - отвърна Суийт.
- Е, сега са още по-лоши. Тръгнахме към Бийкън да си търсим парцел за разработване. Хълмовете направо гъмжат от хора, дошли за същото.
- Бийкън, казваш? Последно като бях там, не бяха повече от три палатки на кръст.
- Е, сега е цял град. Или по-скоро беше.
- Беше?
- Останахме да пренощуваме там няколко нощи, после хванахме дивото. Проверихме един-два потока, но не намерихме нищо освен студена кал и се върнахме в града... - Мъжът замлъкна и се отнесе на някъде. Един от спътниците му свали шапката си - периферията й бе наполовина отпорена - и заби поглед в нея. Странна гледка на фона на това очукано от несгодите лице, но очите му се напълниха със сълзи.
- И? - подкани го Суийт.
- Нямаше никого. Двеста, че и повече души имаше в лагера. А после никой, разбираш ли?
- Къде са отишли?
- В ада, мамка му, ако питаш мен. Но ние не смятаме да им ходим на гости. Мястото е безлюдно, човече, вярвай ми. Яденето си стои по масите, прането проснато да съхне по въжетата. А насред площада намерихме изрисуван драконов кръг - десет крачки широк. - Мъжът потрепери. -Майната му на всичко казвам аз.
- Да върви на майната си - додаде съседът му и нахлупи опърпаната шапка.
- От години никой не е виждал драконови хора - каза Суийт, но в погледа му имаше тревога.
Шай за пръв път го виждаше притеснен от нещо.
- Драконови хора? - попита тя. - Какво точно са те? Нещо като духове?
- Нещо като - отвърна Плачеща скала.
- Живеят на север - каза Суийт. - Високо в планините. С тях да си нямаш вземане-даване.
- Аз по-скоро с Глъстрод бих си имал вземане-даване - отбеляза мъжът в съюзническия шинел. - Бих се със северняците във войната, бих се с духовете в равнината, бих се с хората на Папа Ринг в Крийз и крачка назад не направих. - Той поклати глава. - Но няма да се бия с тия драконови копелета. Ако ще планината да е цялата от злато, пак няма. Магьосници, това са те. Магьосници и демони. Там не ме търси.
- Благодаря за предупреждението и оценяваме загрижеността ти -каза Суийт, - но стигнахме дотук и мисля да продължим нататък.
- Дано забогатеете повече от Валинт и Балк, взети заедно, но без нас. - Той махна на окаяните си спътници. - Тръгваме!
Лам го хвана за ръкава:
- Чувал ли си за Грега Кантлис?
Мъжът отскубна ръката си:
- Работи за Папа Ринг. Няма да намериш по-черно копеле в цяла Далечна страна. Намериха една задруга по хълмовете около Крийз. Трийсет души с отрязани уши, одрани, труповете обезобразени и така нататък. Папа Ринг каза, че били духовете, но аз подочух, че било работа на Кан-тлис.
- Ние имаме сметки за уреждане с него - намеси се Шай.
Мъжът извърна към нея хлътнали от умора очи:
- Съжалявам да го чуя. Но не съм го виждам от месеци, а и не горя от нетърпение да видя това копеле отново. Ни него, ни Крийз, ни какво да е от тая пуста земя. - Той цъкна с език и подкара коня.
Тя се загледа в отдалечаващата се колона от съкрушени мъже, насочила се на изток, обратно към цивилизацията. Подобна гледка не вдъхваше оптимизъм, дори и до момента да бяха изпитвали някакъв. Шай лично не беше.
- Мислех, че познаваш всички в Далечна страна - каза на Суийт.
- Тези, които са тук отдавна - сви рамене възрастният скаут.
- Но не и този Грега Кантлис, а?
Той сви още повече рамене:
- Крийз гъмжи от главорези, повече са от дървесните въшки в гората. Не ходя чак толкова често, че да ги различавам един от друг. Стигнем ли до там живи и здрави, ще те представя на Кмета. Тогава ще получиш отговорите, които търсиш.
- Кмета?
- Кмета движи нещата в Крийз. Е, Кмета и Папа Ринг. И това е така от времето на първите две сковани дъски на онова място. И през цялото това време двамата не са си първи приятели. И като гледам, май няма шанс да се сприятелят повече.
- И Кмета ще ни помогне да намерим Грега Кантлис, така ли? - попита Лам.
Суийт отново сви рамене. Още малко по-нагоре да ги вдигнеше и щеше да си бутне шапката от главата:
- Кмета винаги може да помогне. Ако има вие с какво да помогнете на Кмета. - Той пришпори коня и препусна обратно към колоната на задругата.