Мадоната на бадемите

— В Лето Господне 286-то легионът бил част от формирование, водено от Максимин, което имало за задача да потуши бунта на християните в Галия. След като бунтът бил усмирен, Максимин издал заповед, че цялата му армия трябва да присъства на жертвоприношенията — включващи убийството на християни с цел умилостивяване на римските богове — за да може мисията им да бъде доведена до окончателна победа — Бернардино притисна слепоочията си, усещайки кръвта и долавяйки писъците на умъртвяваните човеци. — Само Тиванският легион се осмелил да откаже да участва в този ритуал. Легионът се оттеглил и си издигнал лагер близо до Агаунум.

Максимиан побеснял от неподчинението на Мавриций и заповядал всеки десети човек от легиона му да бъде екзекутиран.

— Значи Мавриций и хората му си седели спокойно, нищо че всеки десети от тях трябвало да умре? Че кой би сторил подобно нещо? Кой би проявил подобна храброст или по-точно — подобна глупост?!

— Човек, който искрено вярва, че онова, което прави, е правилното. Наказанието било изпълнено, но легионът пак отказал да присъства на ритуала. Максимиан се вбесил още повече и наредил повторно унищожение на всеки десети човек. А когато Мавриций и легионът му продължавали да отказват да присъстват на жертвоприношенията, императорът заповядал и всички останали да бъдат екзекутирани. Мъжете не се съпротивлявали — отишли на смърт, напълно убедени, че ще станат мъченици.

— И всичките умрели?! Всички до един?! Шест хиляди и шестстотин човека?!

— Всеки един от тях бил индивидуално посечен, в това число Мавриций и неговите подофицери. Онези от членовете на легиона, които не били в лагера край Агаунум, били издирени и също обезглавени.

Бернардино поклати глава. Сцената пред вътрешния му взор вече бе напоена с кръв — цял легион от мъченици, паднали мъртви на бойното поле.

— Каква загуба… — промърмори тъжно.

— Защо да е загуба? — погледна го меко сестра Бианка. — Те са вярвали достатъчно силно в нещо, за да умрат за него! Вие може и да си мислите, че не вярвате в нищо — погледна го право в очите, — но трябва да знаете, че всеки вярва в нещо. Не е ли истина, синьор, че и вие вярвате в нещо или някого достатъчно силно, та да умрете за него?

Бернардино замълча за момент, защото вече наистина имаше един човек, за когото би дал живота си, без да му мигне окото. И въпреки това не се предаде толкова лесно.

— И какво добро е произлязло от тази саможертва?

Абатесата махна с ръка и отговори:

— Този манастир е съграден в негово име и предоставя убежище на голяма част от бедните и нуждаещите се в Милано. И не само този манастир — редица други са изградени в чест на светеца. Нашият покровител е на моето мнение — че това е история за надеждата. Надеждата и вярата не умират, както не умира и любовта. Върху гроба на свети Мавриций е издигната църква. Тук синьор Бентиволио прави същото.