Слугата на отломъка
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-355-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слугата на отломъка». Краткое содержание книги:
Джарлаксъл е напуснал улиците на Мензоберанзан единствено със зли намерения. Злокобното влияние на кристалния отломък върху него се увеличава, докато дори собствените му агенти започват да се боят. Когато съмишлениците му от Бреган Д’аерте се обръщат срещу него, Джарлаксъл е принуден да намери спасение в мъжа, който е поробил.
Кимуриел кимна, ала изражението му си остана все така притеснено. Опреше ли до подобни игрички, Джарлаксъл беше опасен противник — нищо чудно да прозре опита им да го излъжат и да използва Домо, за да настрои плъхочовеците срещу тях.
— Реакцията му ще ни каже много — призна Рай’ги. — Креншинибон, без съмнение, ще избере да повярва на Шарлота, ала Джарлаксъл ще поиска да действат внимателно, преди да предприемат нещо срещу Домо.
— Смяташ, че Домо ще срещне смъртта си още същия ден — рече Кимуриел и по устните на Рай’ги плъзна зла усмивка.
— Кристалният отломък се превърна в най-голямата сила на Джарлаксъл, и поради това — и най-голямата му слабост.
— Първо ръкавицата, а сега и това — въздъхна Дуавел Тигъруилис. — Ех, Ентрери, как ли ще изкарвам по някоя и друга допълнителна жълтица, когато теб няма да те има вече!
Ентрери обаче не беше в настроение за шеги.
— Побързай! — нареди той.
— Действията на Шарлота доста са те разтревожили — отбеляза Дуавел, от чието внимание не бе убягнал фактът, че от няколко часа Шарлота беше истински заета, като голяма част от срещите й бяха с агенти на Домо и гилдията му.
В отговор Ентрери само кимна — не беше в настроение да споделя последните новини с Дуавел. Събитията се развиваха бързо, прекалено бързо. Рай’ги и Кимуриел полагаха основите за своя удар, но Джарлаксъл бе надушил поне част от назряващите неприятности и току-що бе повикал палача, нареждайки му да посети един особено противен плъхочовек на име Домо. Ако Домо бе част от заговора, Рай’ги и Кимуриел много скоро щяха да се окажат с един съзаклятник по-малко.
— Ще се върна до два часа — обясни убиецът на Дуавел. — Дотогава да е готово.
— Не разполагаме с подходящ материал, за да изработим това, което искаш! — оплака се полуръстката.
— Важни са само цветът и тежината — отвърна Ентрери. — Материалът няма значение.
Дуавел сви рамене и Ентрери излезе в нощта. Движеше се бързо и безшумно, плътно загърнат в плаща си.
Недалеч от „Медната миза“ свърна в една уличка и като се огледа, за да се увери, че не го следят, хлътна в една дупка, отвеждаща в клоаките.
Няколко минути по-късно вече стоеше пред Джарлаксъл.
— Шарлота ми съобщи, че Домо издавал тайните ни — рече наемникът.
— Него ли чакаме? — попита Ентрери и Джарлаксъл кимна.
— И най-вероятно няма да е сам. Готов ли си за битка?
За първи път от няколко дни насам по лицето на Ентрери плъзна искрена усмивка. Дали е готов за битка с плъхочовеците? Че как иначе! Въпреки това, източникът, от който Джарлаксъл бе почерпил информацията си, го тревожеше. Ясно му бе, че Шарлота играе двойна игра и че макар да бе съучастничка на Рай’ги и Кимуриел, няма намерение открито да се опълчва на Джарлаксъл. Не, Ентрери се съмняваше, че това е същинският опит на заговорниците да се сдобият с властта над Бреган Д’аерте. Нещо подобно със сигурност би отнело повече време, за да се планира, а и клоаката надали бе най-подходящото място за такава битка.
Въпреки това…
— Може би трябваше да останеш в Далабад още малко — подхвърли Ентрери. — Да видиш как ще потръгне новата ни операция.
— Домо не ме плаши — отвърна Джарлаксъл и Ентрери го изгледа изпитателно.
Възможно ли бе да не забелязва назряващия в редиците на Бреган Д’аерте преврат? И ако бе така, можеше ли Креншинибон да стои зад бунтовническите намерения на Рай’ги и Кимуриел? Или пък Ентрери беше прекалено подозрителен и виждаше демони и съзаклятници там, където такива нямаше?
Палачът си пое дълбоко дъх, опитвайки се да проясни мислите си.
— Шарлота може и да греши — рече той все пак. — Може би си има свои причини да иска да се отърве от Домо.
— Много скоро ще разберем — отвърна Джарлаксъл и кимна към един от тунелите, по който предводителят на плъхочовеците, приел формата на човекоподобен плъх, вече се задаваше, придружен от трима от хората си.
— Скъпи ми Домо — поздрави го наемникът и Домо се поклони.
— Добре направи, че дойде при нас — рече Домо. — Във време като това не обичам да излизам на повърхността дори и само за да отида в подземията на дом Басадони. Прекалено е оживено, боя се.