Слугата на отломъка
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-355-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слугата на отломъка». Краткое содержание книги:
Джарлаксъл е напуснал улиците на Мензоберанзан единствено със зли намерения. Злокобното влияние на кристалния отломък върху него се увеличава, докато дори собствените му агенти започват да се боят. Когато съмишлениците му от Бреган Д’аерте се обръщат срещу него, Джарлаксъл е принуден да намери спасение в мъжа, който е поробил.
— Ентрери в Калимпорт ли е? — попита той.
— В дома на Басадони — отвърна Кимуриел.
— Където трябва да сме и ние — реши Джарлаксъл. — Ще разпитаме най-новите си попълнения и ще ги предадем на Ахдания. Оставете Берг’иньон, заедно с още неколцина от Бреган Д’аерте, за да държат под око операциите ни тук.
Рай’ги и Кимуриел отново се спогледаха и като се поклониха, излязоха от стаята, без да кажат нищо.
Джарлаксъл се взря в огледалото и овъглените останки от ездача и неговия кон.
— Трябваше да се направи — шепотът на Креншинибон изпълни съзнанието му. — Бягството му щеше да доведе още шпиони, този път — по-добре подготвени.
— Все още не сме готови за това.
Ала Джарлаксъл не можеше да бъде заблуден толкова лесно. Не, Креншинибон не се боеше нито от съгледвачи, нито от вражески армии. Уверен в огромното си могъщество, у кристалния отломък нямаше съмнение, че с лекота би успял да обърне по-голямата част от която и да било противникова войска срещу малцината, отказали да се подчинят на повелителния му зов.
Колцина ли можеше да покори, запита се Джарлаксъл.
Стотици? Хиляди? Милиони?
В отговор на безмълвния му въпрос, пред очите на наемника се заредиха впечатляващи картини на пълно господство, не само из улиците на Калимпорт, но и по всички земи наоколо.
Джарлаксъл премести магическата превръзка върху другото си око и се съсредоточи, за да отслаби връзката с отломъка, като в същото време напрегна цялата си воля, за да запази мислите си в тайна. Не, сигурен бе той, Креншинибон не бе премахнал беглеца поради страх от отмъщение, нито го бе убил по толкова впечатляващ начин, защото не бе съгласен с доводите на Джарлаксъл.
Не, кристалният отломък бе отнел живота на конника именно защото елфът му бе наредил да не го прави, опитвал се бе да упражни власт над него — не като равностоен партньор, а като негов господар.
Това Креншинибон не можеше да допусне.
А щом толкова лесно можеше да отхвърли заповедта на Джарлаксъл, нямаше ли някой ден със същата лекота да прекрачи границата и на свой ред да се опита да покори елфа на волята си.
Тази крайно тревожна мисъл никак не се понрави на наемника, който бе прекарал по-голямата част от живота си, отказвайки да служи комуто и да било.
— Имаме си нови съюзници — саркастично подхвърли Рай’ги, когато остана насаме с Кимуриел и Берг’иньон. — Ставаме все по-силни.
— Числеността ни наистина постоянно нараства — съгласи се с Берг’иньон. — А с нея — и опасността да бъдем разкрити.
— Както и да бъдем предадени — добави Кимуриел. — Нали видяхте как един от съгледвачите се обърна срещу нас, когато започна битката, въпреки че беше под влиянието на отломъка. Властта му не е нито абсолютна, нито несъкрушима. Колкото повече съюзници се присъединяват към нас против волята си, толкова по-вероятно става част от тях да въстанат и макар да е съмнително някой да успее напълно да се отскубне от влиянието на Креншинибон (все пак, става въпрос за някакви си хора!), не можем да пренебрегнем възможността някой да избяга и да издаде истината за Басадони и случилото се в Далабад на някоя от другите гилдии.
— Всички знаем какви ще са последствията за Бреган Д’аерте, ако се разчуе кои сме в действителност — мрачно заяви Рай’ги. — Тези съгледвачи са били изпратени в Далабад именно с цел да разберат какво има зад фасадата, която издигнахме, и колкото повече се опитваме да скрием зад нея, толкова по-голяма става вероятността да бъдем изобличени. Залагаме анонимността си на карта в този безумен стремеж към постоянно разрастване.
Възцари се дълго мълчание, нарушено най-сетне от Кимуриел, който тихичко попита:
— Смяташ ли да обясниш всичко това на Джарлаксъл?
— С Джарлаксъл ли трябва да говорим — отвърна Рай’ги с глас, от който капеше жлъч, — или с истинския предводител на Бреган Д’аерте?
При тази толкова дръзка забележка останалите двама отново замълчаха. Ето че някой най-сетне се бе осмелил да изрече на глас все по-натрапващия се извод, че Джарлаксъл е изгубил контрол над Бреган Д’аерте.
— Може би е дошло време да решим накъде да поемем оттук нататък — рече Кимуриел мрачно.
Двамата с Рай’ги служеха на Джарлаксъл от много отдавна и напълно осъзнаваха колко неимоверно сериозна е тази забележка. Да изтръгнат властта над Бреган Д’аерте от Джарлаксъл бе равносилно на това, да изместят управляващата с желязна ръка матрона Баенре от върха на дом Баенре. В много отношения Джарлаксъл, който бе взел толкова мерки, с които да се защити от всяка опасност и който знаеше толкова много за всичко, което го заобикаляше, бе дори по-опасен противник от матрона Баенре.