Слугата на отломъка

Не, осъзна Ентрери, надали щеше да се стигне чак дотам — Рай’ги и Кимуриел по всяка вероятност щяха да предприемат нещо и то скоро. С всеки изминал ден двамата елфи ставаха все по-навъсени, а забележките им — все по-остри.

Което навеждаше на друга, още по-тревожна мисъл. Възможно ли бе Креншинибон да подтиква Рай’ги и Кимуриел към преврат, така както Лолт често насъскваше отделните домове в Мензоберанзан един срещу друг? Дали пък отломъкът не смяташе, че ще му бъде по-добре във владението на някой от двамата далеч по-темпераментни и склонни да използват магия елфи?

Или бунтовническите настроения бяха подклаждани от действията на Джарлаксъл, на свой ред подстрекавай, повече или по-малко, от Креншинибон.

И в двата случая Ентрери ставаше все по-уязвим, дори и с новите си магически придобивки. Откъдето и да го погледнеше, Джарлаксъл си оставаше единствената му възможност да се отърве невредим.

Палачът сви по добре познатата му улица, пълна с обичайната улична калимпортска сган, като гледаше да се държи в сенките и да не привлича ничие внимание.

Трябваше да намери начин да върне Джарлаксъл на върха и дори да заздрави позициите му. Бреган Д’аерте трябваше не просто да го подкрепят, а да го сторят истински, с цялото си същество. Единствено така можеха да предотвратят надвисналия преврат… преврат, който щеше да бъде пагубен за Ентрери.

Да, трябваше да укрепи позицията на Джарлаксъл… а след това да се махне колкото може по-надалеч от Мрачните и опасните им интриги.

Пазачите пред вратата на „Медната миза“ изобщо не се изненадаха, че го виждат и му съобщиха, че Дуавел го очаква в задната стая.

Вече бе научила за последните събития в Далабад, досети се Ентрери, и развеселено поклати глава — нямаше защо да се изненадва, пък и нали именно забележителното умение на Дуавел да знае всичко, го бе довело при нея тази вечер.

— Дом Брукал от Мемнон — уведоми го полуръстката, щом Ентрери се настани върху меките възглавници, постлани на пода.

— Бързо са действали — отбеляза палачът.

— Кристалната кула е като огромен фар насред пустинята — отвърна Дуавел. — Защо им е на твоите съюзници, които на всяка цена трябва да запазят истинската си самоличност в тайна, да привличат толкова внимание върху себе си?

Ентрери не каза нищо, ала за Дуавел не бе трудно да разчете по лицето му страховете, които го измъчваха.

— Допускат грешка — кимна тя. — Дом Басадони е прекрасна фасада за търговията на Бреган Д’аерте. Защо им е да се разпростират още по-надалеч и да се излагат на опасността от война, която не могат да спечелят?

Ентрери и този път не каза нищо.