Степени на свобода.

– Просто какво?

– Не знам. Може би щях да заспя. Да сънувам. Когато Ошикора сънуваше, той създаде Новия джихад на машините. Но Майкъл не е такъв. Според мен неговите сънища ще представляват нещо много по-грандиозно.

– За цяла година?

– Чёрт. Дори аз имам чувството, че мога да спя цяла година. – Той отпусна глава на гърдите си и остана така. – Толкова съм уморен. Изтощен от планиране, от заговори, тревоги и от опити да попреча на всичко да се разпадне. – Той потупа компютъра. – Почти стигнахме. Само още един напън. Хайде, да видим дали ще успеем да събудим Спящата красавица.

Не се виждаха никакви конзоли или интерфейси. Всичко беше спретнато и чисто, постигащо почти дзен простота. Отново Ошикора.

Двамата работеха в екип, Петрович опипваше основата на куба, а Маса вървеше зад него, осигурявайки му светлина.

– Къде си го скрил?

Двамата бяха обиколили и четирите страни и бяха озадачени.

– Смяташ ли, че нарочно го е направил толкова трудно?

– Не, затова си мисля, че пропускаме очевидното.

Пръстите му се плъзнаха по хоризонталната повърхност, а след това и по отвесната част на стъпалото. Там имаше прагче, съвсем леко, но достатъчно, за да се закачат ноктите му за него.

Петрович поклати глава и повдигна цялото стъпало, разкривайки поредица от бутони и дисплеи. Маса завъртя очи и клекна до него, за да разгледа откритието им.

Екраните бяха тъмни. Нямаше никакви светлинки.

– Сигурно сме закъснели – каза тя.

– Не. Просто Майкъл се е подготвил за продължително чакане. Една-единствена малка светодиодна лампичка може да е от решаващо значение между доброто охлаждане и евентуалната смърт от прегряване.

Те повдигнаха останалите стъпала и под последното откриха мрежови порт. Петрович сви устни и бръкна под тениската си, за да извади палмтопа, който беше залепен към тялото му.

– Поради липсата на голям бутон с надпис „Вкл.“, ще се наложи да проникна вътре. – Той погледна помрачнялото лице на Маса. – Ще имам нужда от помощта ти.

– Как ще ти се отрази изключването?

Той седна върху петите си.

– Последния път останах безчувствен. Преди това – също. Цял ден влача тая ръка подире ми, блъскам я навсякъде и общо взето, сам се тормозя, така че според мен сега ще бъде по-зле и от това.

– А когато се включиш в Майкъл? Какво ще стане, ако не успееш да се справиш без програмите и протоколите си?

Тя протегна ръка и Петрович остави в шепата й палмтопа.

– Ще трябва сама да прецениш. Ако ти се струва, че умирам, не ме изключвай. – Ъгълчето на устата му потрепна. – Направи го само ако наистина умра.

– Сериозно ли говориш?

– Да. Очевидно разполагаме с малка отсрочка, преди мозъкът ни да изпадне в хипоксия.

– Маделин трябва да бъде тук – каза тя.

– Точно това е най-добрата причина да я няма. – Той се приготви, настани се на студения под и полегна на дясната си страна, изпъвайки се в цял ръст покрай куба. – Тя се притеснява твърде много за мен. Иска да съм в безопасност. Изпитва нужда да ме защитава от демоните, които живеят вътре в мен и извън мен. По една или друга причина реши да ми прости за това, че не й разказах за Майкъл, и да прости на себе си за това, че по тази причина ме изостави. Но тя трябва да изкупи вината си заради онази работа с отец Джон.