Голямата игра
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #26
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-078-9
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Голямата игра». Краткое содержание книги:
— Мансуров? — попита бързо Гоша. — Та той е в Москва.
— Е… Чувал с пари. Всички го гледат в устата. Сега е в предварителния арест на „Петровка“. Започнал много да се раздава в тяхното посолство и ония извикали милицията.
— Добре ще е да го подържат малко повече — рече Гоша. — Това може ли да се уреди?
— Сега с него се занимава МУР — отговори Костюха и се почеса по врата. — Щом не го пускат под гаранция, сигурно също е направил нещо.
— Или още не им знае цената — добави по-малкият брат.
— А, виждам, че знаете всичко — заключи Гоша. — А на мен сега нищо не ми идва наум…
Братята замълчаха, имитираха съчувствие на лицата си.
— Ах, ако го е свършил Томила! — заплашително изръмжа Гоша.
— Изобщо не разбирам защо го взе толкова близо — каза Костюха. — Отдалеч се вижда, че не е наш човек.
— Един дявол знае — въздъхна Гоша. — Е, хайде още по една — и да се пръскаме. Защо ви извиках? Поне това разбрахте ли?
— Какво има да разбираме — отговори Костюха, докато наливаше на себе си и на брат си. — Искаше да ни устроиш очна ставка с Джамил… А ние сами дойдохме да си признаем.
— Той сигурно се търкаля в харема си, а ние тук ще чакаме — рече Льоха.
— Не му остава много — засмя се Костюха. — Веднъж ходих с него на турска баня и му разгледах стопанството. Останало му е да пикае по веднъж, а не за харем…
Телефонът прекъсна смеха им. Гоша грабна слушалката.
— Алексей Акентиевич! — Гоша дори се понадигна. — Да. Приготвяме се с жена ми… Кое посолство беше, поне ми припомнете. Аха, грузинското. А имаме ли нужда от тях, от грузинците? Разбрах. Пък и те трябва да разберат… Какво имат там — Поти, Сухуми? Няма нефтен терминал… Може би поне този път ще дойдете? Ах, президиум на Министерския съвет… Защото съпругата ми наду главата. Все ходим, казва, из бившите съюзни… И вашата ли казва същото? Ето, виждате ли. Следващия път да е поне във френското. За разтоварване. Че вече ми писна, да ви кажа, от нашите бивши братя от Съюза. Ние сме най-бедните, а на това отгоре тия ни гледат в устата… Значи засега не ги хващаме за гърлото, така ли? Но ги предупреждаваме. Правилно ли ви разбрах?
Затвори и се провикна:
— Зойка! Днес ще ходим при грузинците! Облечи нещо по-хубаво и да не се оклепаш със сос…
— Защо, да не сервират шишчета? — попита Льоха.
— По-лошо — рече важно Гоша. — Сациви с лобио. Апетитно готвят, да ги вземат дяволите! Викат готвачи от ресторант „Арагви“. Отначало всички пият само сухо и дават сандвичи. А после като налетят… Само хрускане се чува. Особено конякът им — „Тбилисо“ се казва. Това не ви е нито френският, нито дори арменският… Пийнеш от него и си мислиш: за чий ми е цялата тази политика и икономика!
— Сигурно го карат специално — въздъхна Костюха.
— Млад си още — успокои го Гоша. — Има време да ти покажем как трябва да се пият националните напитки. Какво става с този Джамил? Пак ще замине спътникът.
— А защо не използват Луната? — попита Льоха. — Виси цяла нощ над земята без никаква полза.
— Мен ли питаш? — Гоша вдигна вежди. — Американците питай. Знаеш ли какви пари трябва да се вложат!
6.
Володя Фрязин никак не можеше да свикне със смяната на часовите пояси. Денем спеше прав, нощем се кокореше в тъмнината, като се стараеше да не злоупотребява с приспивателните.
И въпреки това се налагаше да кръстосва до Тюмен и обратно в Москва, опитвайки се да съедини събраните улики по убийствата на тюменските нефтени генерални директори.
И на едното, и на другото място жертвите бяха лишени от живот с остър бръснач — експертите-криминолози бяха единодушни по този въпрос. Действала е опитна, безжалостна и твърда ръка. Изглежда, нападателят е притежавал необикновена сила.
Бригаднов, самият той бивш борец, се оказа с потрошени шийни прешлени — с такава сила са дръпнали главата му назад.
Володя си отспиваше в самолетите, по летищата, докато чакаше маршрутните автобуси, защото родното ведомство не му даваше пари за таксита.
— Як човек — говореше той на Грязнов. — С тази сила просто е можел да му извие врата. И нож не му трябва.
— Сигурно също е бивш борец — каза Грязнов. — При това класическа борба, тежка категория. Между другото, пълно е с такива из същия този благословен Кавказ. Говоря за бившите… Знаеш ли какви станаха, след като зарязаха тренировките и спортната си форма…