Голямата игра

Аркадий кимна в знак на съгласие и също се усмихна.

— А ти само ме утешаваш — продължаваше Томилин. — Жена ми млада — чиста и непорочна, слугите не крадат, управителят е трезвеник… Завий тук, тя обича да ходи там.

Аркадий зави по посока на проспект „Ленин“.

— Какво ти казвах? — трепна Томилин. — Ето колата й! До бистрото, виждаш ли?

Аркадий спря колата.

— Ще спрем ли тук? — попита той, без да се обръща.

— И къде е сега твоят Чердинцев? — попита Томилин.

Аркадий се озърна насам-натам, потърси с поглед Чердинцев и въздъхна.

— Е, къде е, къде? — не го оставяше на мира Томилин, като изпитваше нещо като ловна страст.

— Не ми харесва всичко това — каза Аркадий. — Кого следим, кого преследваме, Олег Дмитриевич?

— Помълчи! Ето я, излезе с покупки. Браво! Това се казва — от нищо да не се лишаваш! Накупувала, а? Защо й е толкова нещо? С кого ще го раздели, как мислиш? И къде е твоят Чердинцев, по дяволите!

— А, ето го… Говорим за вълка. — Аркадий посочи червения фиат, който бавно се движеше след фолксвагена, където се качи жената на Томилин.

— След него ли ще караме? — попита Аркадий. — Или след нея?

— След тях — отговори Томилин. — На никого не мога да разчитам. На никого. Между другото, къде е отседнал онзи следовател от Москва?

— Много ясно къде — в „Москва“ — отговори Аркадий. — В двеста и седма стая.

— Агентурни данни? — усмихна се Томилин.

— Е, да — кимна Аркадий, следейки фиата, който караше след белия, опръскан с кал фолксваген.

— Викал ли е някого? — поинтересува се Томилин.

Аркадий не отговори нищо, само продължаваше да следва Чердинцев.

— И всеки ден ли кара така след нея? — попита Томилин.

— Казва, че всеки ден. И винаги без никакъв резултат.

— Там, където е завоят надясно, живее нейната приятелка Света — каза Томилин.

Червената светлина на светофара спря движението. Трите коли се наредиха една след друга, без да спират двигателите.

— Да се върнем, докато не е късно, а? — попита Аркадий. — Ще бъде неудобно, Олег Дмитриевич…

Томилин се намръщи.

— Трябва всичко да се довежда докрай — каза той. — А ти се постарай така, че тя да не ни забележи.

— Толян може да забележи — каза Аркадий. — Говоря за Чердинцев. Има поглед на ястреб. Всичко улавя.

— Но нали не очаква, че някой ще го следи? — рече Томилин.

— Знам ли — измърмори Аркадий.

Какво правя, помисли Томилин. Отстрани това изглежда пълен идиотизъм. Нали всеки друг може да ме предаде, а Ленка не, няма да ми изневери тя… Колко пъти му се е клела, когато се срещаха зад този завой, в дома на приятелката й. Стоп. Само че, драги господа, ако тази Света е давала тогава ключа, значи и сега го дава?