Голямата игра

— Само това ли — промърмори Грязнов. — Ами банките, ами застрахователните компании?

— Да вземем банките — съгласи се Володя. — Те са няколко. Нека ги означим с кръгчета. Кой притежава в тях уставния капитал или контролния пакет акции? Проверих по компютъра в прокуратурата на Тюмен. — Той бързо драсна няколко линии от кръгчетата към същата „Транснефт“.

— Да допуснем — повдигна рамене Грязнов. — Не е факт, но да допуснем.

— И последно — каза Володя. — Прокуратурата. — И нарисува голям триъгълник. — Ето къде се събират подадените от тях искове срещу същата „Транснефт“. Само през последната година…

— А това какво е? — попита Грязнов, когато Володя започна да пише някакви цифрички към линиите, съединяващи фирмите и прокуратурата.

— Времето на предаване на материалите от различни проверки, ревизии и времето на гибелта на генералните — отговори Фрязин. — Наистина, има едно изключение. „Регионнефтгаз“ начело с Олег Томилин. Между другото, както и убитите Ивлев и Бригаднов, той е земляк на Козлачевски, фактическия управител на „Транснефт“. Този Томилин е жив. Но не ме домързя и аз претършувах файловете на Главна прокуратура. Та наскоро Томилин е оттеглил материала си за злоупотребите.

— И затова е останал жив? — навъси се Грязнов.

— Възможно е — отговори уклончиво Фрязин. — Затова пък съвсем наскоро, когато още съм бил там, е загинала съпругата му. Тя и любовникът й са зверски разстреляни.

— Спипали са ги на калъп? — попита Грязнов. — А кога са ги убили — преди той да оттегли материала за злоупотребите или след това?

— Нима в това трябва да има някаква връзка?

— Всичко е възможно — замислено произнесе Грязнов. — Нещо около тази дама не е ясно. А за останалото — интересно.

— Научих от тамошните детективи, че самият господин Козлачевски се кани да отиде на погребението днес през нощта със специално нает самолет… Да можеше и аз да се вредя, Вячеслав Иванович.

— Със същия самолет? — попита Грязнов. — С неговите хора? Знаеш ли, всичко това е от областта на фантастиката… Макар картинката да ми харесва с простотата си. Главното е, че се вижда вече центърът на тежестта. Чувал съм за този… Козловски.

— Козлачевски — поправи го Володя.

— Засега не виждам разликата — рече Грязнов. — Виж, като възбудим дело срещу него, тогава ще запомням фамилията му. Да летиш в един самолет с тях — не знам… Преждевременно ще се издадеш. И дали ще има места? Нали възнамеряваше да се наспиш.

Володя потри с юмруци зачервените си очи и се усмихна.