Нощна сянка [bg]

Отец Томас запя встъпителните стихове, повеждайки хора с могъщите думи: „Dona ei requiem aeternam, Domine — Господи, дай му вечен покой.“ После литургията продължи в обичайния си хармоничен ритъм. Изпяха химна „Диес Ире“44, а печалните му думи отекнаха в нефа: „Dies irae, dies illa… — В този ден на гнева на прах ще стане света — туй рече на пророка гласа.“ Корбет с готовност се присъедини към песнопенията, а после изслуша четенето от апостолските послания и Евангелието. Последва кратка проповед на отец Томас за възкресението на мъртвите. Гласът на свещеника се понесе през изпълнената с аромат на тамян църква. Отгоре го гледаха каменните лица на светци, ангели, демони и чудовища. Литургията завърши тържествено с раздаване на осветен хляб и благословия. Корбет проследи разсеяно останалата част от церемонията, тъй като вниманието му беше приковано от стенописа. Взираше се в използваните цветове, в странните символи и растения, в легналия мъж, в залата за пиршества, в сцената с бягството на Юда и в онзи кръст, който се извисяваше над долината на смъртта, разкривайки петте рани на Христос. Кралският пратеник потръпна — дали на картината беше изобразено падането на Вавилон, или нещо друго?

— Нека почива в мир и да не попада в ръцете на Лукавия…

Гръмкият глас на отец Томас изтръгна Корбет от унеса му. Свещникът ръсеше ковчега със светена вода, прекадяваше го с тамян и четеше молитви. После носачите застанаха в редица, вдигнаха го и го понесоха през вратата за мъртвите към скованото от студ църковно гробище. Небето беше изпълнено с облаци, които обещаваха сняг. Гробището беше пусто и мрачно. Гледката на потъващия в земята ковчег напомни на Корбет за сцена от Чистилището. Отец Томас продължаваше да реди молитви. Корбет се подпря на някакъв надгробен камък и огледа паметните плочи наоколо. Все още мислеше за стенописа, когато вниманието му беше привлечено от един скорошен надгробен камък, чието посвещение гласеше: „Изолда Бринкуайър — стара мома“. От двете страни на името на покойницата имаше по един медальон, върху който беше изобразено, как архангел Гавриил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Иисус.