Островът на изгубените [bg]

- Е, да, обаче кой го е пратил там? - попита Джей с високомерна усмивка. - Ако не е бил Джафар, Аладин никога е нямало да я намери. Следователно лампата си е била на баща ми.

Джей изглеждаше раздразнен.

- Тази част никой не я споменава, нали? А и баща ми каза, че в мъглата може да са скрити и други неща освен крепостта. Сигурно е предполагал, че и пещерата е тук.

- Хубаво. Пещерата на чудесата. Макар че май е по-скоро Мазето на пясъците -заяви Мал. - По-важното е как ще излезем оттук.

- Няма да излезете - чу се дълбок глас.

- Моля? - рече Мал.

- Нищо не съм казал - отвърна Джей, който беше накачил около шията си множество златни верижки и в момента редеше диамантени гривни по ръката си.

- Кой проговори? - нервно попита Иви.

Огледаха се. Не се виждаше никой друг.

- Добре. Няма нищо. А сега да намерим вратата - каза Мал.

- Няма да излезете - каза дълбокият глас отново. - Ще останете тук завинаги, ако не ми отговорите правилно!

- Супер - изпъшка Джей.

- Пак ли гатанка? Целият замък е пълен с капани - измърмори Иви.

- Множество защитни механизми, нали ви казах - напомни Карлос. - Аларма срещу крадци. Сигурно заради Окото на дракона, не мислите ли?

- Пещера? Така ли да те наричам, Пещера? - попита Мал.

- Устата на чудесата става - рече гласът.

Иви направи гримаса.

- Ужасно име.

Мал кимна.

- Добре, Уста, какъв е въпросът?

- Съвсем прост е.

- Давай го тогава - рече Мал.

Дълбокият глас се изкикоти. После заговори със сериозен тон:

- Какво е златното правило?

- Златното правило? - повтори Мал и се почеса по главата. Погледна останалите. - С бижутерията ли е свързано? Джей?

Джей обаче бе твърде зает да тъпче в дрехите си колкото може повече злато и май не чу въпроса.

Карлос започна трескаво да изрича всяко математическо правило, за което можеше да се сети.

- Логаритмично правило? Просто тройно правило? Правила, изразени със символи? Правило за приоритет на операциите?

- Да не е нещо, свързано с това, че трябва да се държим добре един с друг? -попита колебливо Иви. - Дръж се с другите така, както искаш да се държат с теб? Някаква глупост като от картичка от Аурадон?

В отговор пещерата отново започна да се пълни с пясък. Устата на чудесата очевидно не бе доволна от отговорите, това поне бе ясно. Пясъкът извираше отвсякъде и изпълваше помещението. Течеше между купчините златни монети, надигаше се като приливна вълна, готова да потопи кораб. Скоро щяха да се задушат, ако не дадяха на Устата верния отговор.

- Това е Пещерата на чудесата, а не феята кръстница! - изпищя Карлос. - На Пещерата не й пука за доброто държание! Не е това златното правило!