![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
Мълчание.
- Поименно ли трябва да ги изброя? Защото, кълна се, мога да го направя до последния - той отново си пое дъх. - Понго. Пердита. Пач. Лъки. Роли. Поли. Фрекълс. Пепър...
Когато приключи с изброяването, мъглата около моста отново се сгъсти. Карлос въздъхна.
Не беше успял.
- Чакай! - каза Мал и посочи мястото, където мъглата бе най-гъста. - Става нещо.
Сивата мъгла се раздели на две и разкри нова част от моста, част, която преди я нямаше.
Гаргойлите се разделиха и четиримата тийнейджъри хукнаха по моста към току-що появилото се парче, където зачакаха втория въпрос.
- СЛЕДВАЩАТА ГАТАНКА! - заповяда Мал, а отнякъде се появи бурен вятър и се изви около тях. Карлос започна да си мисли, че мостът си има няколко начина да се отърве от натрапници. Преглътна.
Трябваше да побързат.
По-точно, той трябваше да побърза.
- Карлосссссс. Ссассссследващият въпросссссс.
Той кимна.
Като роза във виелица, като отворена рана.
Червено петно целувката и е смърт.
Това изсъскаха гаргойлите в един глас и се извърнаха към децата, насочили ноктестите си лапи. Мускулите им потръпваха, а опашките им биеха във въздуха. Изглеждаха готови за скок.
За пореден път мостът затрепери под краката им.
- Целувката й е смърт - повтори Карлос. - Трябва да е нещо за майка ми. Това ли е отговорът? Круела де Вил?
Мостът се затресе по-силно.
Грешен отговор.
- И все пак е за майка ти! - каза изведнъж Иви. - Роза във виелица, отворена рана... целувка... Гатанката е за цвета на червилото й! Любимото червило на Круела!
Карлос беше изумен.
- Сериозно ли?
- Червено петно, забрави ли? Нещо, което си слага. О, знам кое е! - възкликна Иви. - Отговорът е „Череши в снега". Това трябва да е, този сезон е много популярно. Тоест, ако съдим по изхвърленото на боклукчийските баржи.
Мал завъртя очи.
- Не мога да повярвам, че знаеш такива неща.
Вятърът отново задуха силно и четиримата се хванаха здраво за ръце, за да не паднат. Притиснаха и рамене и се приведоха срещу напора му.
Иви изруга.
- Не е ли „Череши в снега"? А бях сигурна че е то. Яркочервено с лек розов нюанс. Не, чакайте, чакайте.... нямаше розов нюанс, по-тъмно беше. По-червено. „Истинско червено", както го нарекоха списанията. Как беше... „Скреж и пламък?" Не! „Огън и лед"! Това е! Червилото на Круела е „Огън и лед"!
Гаргойлите замряха, очите им все така светеха. Застинаха на място, а мъглата още веднъж се сгъсти около моста, после избледня и разкри втора нова отсечка.
Карлос се успокои. Джей нададе радостен вик и дори Мал тупна Иви по гърба, когато тръгнаха напред.
Още един отговор и пътят пред тях щеше да е чист.
- Задайте последната гатанка! - заповяда Мал.
Гаргойлите добиха лукав вид.
- Карлоссссссс. Посссссссследен въпроссссссссс.
Той кимна.
Мал му отправи окуражителен поглед.
„Хайде, за последен път."
Тъмно е сърцето и, черно като нощ.
Кажете ни, млади човечета, коя е единствената и любов?
Създанията съскаха в един глас и в момента, в който завършиха гатанката, тръгнаха към четирите деца с оголени зъби, наострени нокти и размахани криле. Гаргойлите щяха да ги разкъсат на парченца, ако Карлос отговореше грешно, вече и четиримата го осъзнаваха.
Карлос трябваше да отговори правилно, не само за да минат по моста, а и за да оцелеят.
- „Тъмно е сърцето й"... сигурно имат предвид Злодеида, нали? - обърна се той към Мал. - Но може да е за майката на всеки от нас.
- Моята майка няма единствена любов. Майка ми не обича нищо и никого! Дори мен! - каза Мал с болка в очите, която Карлос познаваше твърде добре.
- Мен не ме гледайте. Аз даже нямам майка - включи се Джей.
- Красотата! - викна Иви. - Това е единствената любов на моята майка. Знам... банално е.
Гаргойлите обаче не проявяваха интерес към думите им. Продължиха да напредват към тях през мъглата със свистящи опашки.
- Коя Е ЕДИНСТВЕНАТА й ЛЮБОВ? - повториха те и изгледаха поред Иви, Карлос, Мал и Джей.
- Баща ми? - пробва Мал.
Карлос поклати глава. Ако Злодеида имаше нещо общо с Круела, то тя сигурно мразеше бащата на Мал със страшна сила. Круела бе забранила каквито и да е въпроси за неговия баща, независимо колко любопитен беше Карлос, независимо колко много искаше да научи повече за баща си. Ако питаха Круела, Карлос беше само неин и ничий друг. Злодеида сигурно беше същата.
Гаргойлите почти ги бяха достигнали. Бяха по-високи, отколкото първоначално бе сметнал Карлос, може би около триметрови. Бяха огромни, а от тежестта им мостът скърцаше при всяка тяхна стъпка.