Тетрарх [bg]

— Пристигнахме — каза миньорът и се промуши под слой проблясваща слюда. Двама от хората му, голи до кръста, трошаха скалата с чук и длето, а друг загребваше отломките в ръчна количка.

— Скалата тук е различна, нали? — В горните нива на мината стените бяха от розов гранит, срязани и жилести, докато тукашният гранит бе сиво-синкав, с дебели жили.

— Навсякъде е различна. — Пита откърти парче с кирката си. Водата бе покрила гранита с гънки, напомнящи мозъчни.

— Според теб още много ли остава?

— Две дължини, най-много три.

— И ще прокопаете това разстояние за ден?

— В такава скала за ден ще отметнем две. Надали три. И определено не ако се налага да укрепваме тавана, макар да не мисля, че ще се наложи. — Той я остави.

Известно време Иризис наблюдаваше работата им. Възнамеряваше да си иде, когато дочу приглушено пропукване от страна, където не работеше никой.

— Какво беше това? — провикна се тя. — Таванът?

— Това са миньорите, работещи от другата страна — каза Пита. — Напразно се мъчат, клетите. — Той се изсмя хъхрещо. — Никога няма да ни настигнат. Среброто го пиши наше.

— Нима е възможно да ги чуваме през скалата?

— Звукът се пренася странно през камъка. Понякога няма да усетиш колеги, работещи на пет дължини, а друг път ги чуваш от половин левга. Не мож го разбра. Аз приключих за днес. Ела утре, ако искаш да присъстваш на тържественото приключване.

Иризис се върна по средата на деня, за да завари работниците разсъблечени по набедрени препаски и покрити в трескава пот.

— До този момент не бях виждала такава усилена работа — удиви се тя.

Скрутаторът, приседнал на един камък и наподобяващ статуя, изсумтя.

— Другият екип не е спирал цяла нощ. Когато хората на Пита дойдоха сутринта, на конкуренцията им оставаше само дължина и половина. Пита не е спирал пет часа.

— Това ще го умори — каза Иризис. Миньорите залитаха наоколо като зомбита.

— Никой не е умрял от преработване! — сухо отбеляза скрутаторът.

— Не остава много — рече тя след малко, за да осъзнае, че си говори сама. Скрутаторът бе отишъл да провери напредъка на другата група. Иризис също пое натам, заобикаляйки. Тук таванът на шахтата, сцепен от пукнатини, бе подпиран от цяла гора укрепления. Жената се промъкна много внимателно край подпорите, опасяваща се, че едно докосване ще е достатъчно, за да предизвика срутване. Четирима миньори бяха приклекнали и работеха, жълтеещи под светлината на лампата.

— Стигнахме — усмихна се Дандри, тяхната предводителка. Тя мушна късичкия си пръст през неголямата дупка и продължи: — Сега внимавайте. И помнете, без викове и ликувания, когато се озовем отвъд. Просто ще си седим, ще си пийваме чай и ще ги чакаме да пристигнат. Това ще им е за урок друг път да не се перчат.