Тетрарх [bg]

След съвещанието Иризис отиде в столовата, където М’ланти й разказа случилото се.

— Скрутаторът буквално се беше насълзил — каза пълната жена, докато сърбаше от зелевата си супа, — а това е нещо, което не бях виждала през тридесетте години, в които го познавам. Ниш се справи добре, макар че не бе съумял да намери кристала или да върне Тиан. Преди месец ни напусна момче. Край Тиртракс видях мъж.

— А сега е мъртъв! — мрачно каза Иризис. Въпреки неразбирателствата, Ниш се беше отнасял добре към нея. Той беше единственият мъж, към когото тя изпитваше привързаност.

— Не се знае — каза М’ланти и захвърли лъжицата си, докато се изправяше. — Трябва да вървя, имам работа.

Иризис остана седнала. Тя също бе заета, само че за момента присъствието й в работилницата не бе наложително, а точно сега имаше нужда от време, в което да помисли. Смъртта на Ниш променяше всичко.

Войната беше взела безчет жертви, предимно мъже. Заради намаляващото население всеки бе задължен да създава деца. Иризис бе изпълнявала този дълг с готовност, но с нито един от неколцината си досегашни партньори не бе заченала. Бе обмисляла да се обвърже с Ниш, но сега това ставаше невъзможно. Сега щяха да я принудят да си избере друг партньор. За пръв път тази мисъл й се струваше неприятна.

— Нима си приключила с работата си, майстор Иризис?

Тя подскочи, сепната от безшумната поява на скрутатора.

— Понякога имам нужда да остана сама, за да помисля.

— Трябва да говоря с теб.

— Слушам ви. — Тя посегна към чашата си с джинджифилова отвара.

— Не тук. Ела навън.

Двамата преминаха през главните порти на завода, където Флид зави надясно. Иризис бе очаквала да поемат в противоположна посока, към кристалната мина. Но сега се отправяха под акведукта, към мините, от които се добиваше гориво за фабричните пещи. Въпросните мини се намираха на почти четири часа път, Иризис се надяваше, че скрутаторът не възнамерява да я отвежда чак до тях.