![Тетрарх [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/9/tetrarh-bg-download.jpg)
Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
Върху масата бе оставено недописано писмо, вероятно предназначено за Съвета на скрутаторите и изреждащо трудностите, срещани от завода.
— Имам идея! — каза тя.
— Не ща да я чувам. — Флид изпразни манерката на един дъх, сетне посегна за нова.
Желанието да умре отново се зараждаше у нея. Иризис грабна манерката от ръката му и я захвърли на пода, където тя се пръсна с приятен звън.
Скрутаторът скочи върху мършави крачка, залитна и трябваше да се улови за ръба на масата.
— Мога да те убия за това, занаятчия.
— Майстор! — просъска тя. Вътрешно й се искаше да избяга с писъци, но тя не се поддаде, а си наложи да се втренчи в очите му и да издържи на изгарящия му поглед. Ксервиш Флид бе най-коравият човек, с когото се бе сблъсквала, и не можеше да бъде впечатлен по друг начин, освен с насрещна твърдост. — Ако не се овладеете, всички ще умрем, скрутаторе. Как ще се отрази това на войната?
— И смееш да ме наставляваш? Ти? — невярващо каза Флид. — Неподчинението се наказва със смърт, майсторе.
— Щом ще умирам, нека поне си струва! — Иризис се втренчи в него с погледа, който пазеше за усмиряване на досадни любовници и лентяйстващи чираци.
Неговият поглед бе не по-малко пламенен. Противостоенето им се проточи, тъй като никой от двамата не бе склонен да отстъпи. Накрая скрутаторът избухна в гръмовен смях и посочи към другия стол.
— Сподели идеята си, Иризис.
— Елате с мен, за да убедим Юлия да излезе от сегашното си състояние — или да я заплашим, ако трябва. Тогава ще я накараме да открие най-богатата кристална жила, която планината може да предложи, и ще започнем да копаем. Готова съм да грабна кирка и лопата, ако се наложи.
— Не е кой знае какъв план, но пак е по-добре от идеите, които изпробвахме досега. Тръгваме ли?
Отпуснала ръка върху дръжката на вратата, Иризис го погледна косо.
— Няма да е зле първо да се облечете, сър. Не искаме да я тревожим излишно.
Скрутаторът хвърли поглед към скелетната си голота и се ухили в отговор.
Юлия клечеше в ъгъла — точно както бе правила през последните седмици. Макар днес да беше студено, тя бе облечена единствено в бельото си от паяжинени нишки.
— Перцепторе? — запита Флид от вратата.
Ритъмът на полюляването й не се промени.
Той се приближи.
— Перцепторе?
Никаква реакция.
— За какво мислиш, Юлия? Спомняш си своя приятел? Ниш?
Тя се залюля малко по-бързо, но други изменения не последваха.
— Тук е Иризис. С нея също сте приятели. Помниш ли я? — Той направи знак на Иризис да влезе.
Скрутаторът прекара още половин час в подобни увещавания, без да бъде възнаграден дори с премигване.
— Не зная какво да правя — прошепна скрутаторът към Иризис, останала до прага.
— След като доброто отношение не помогна, бихте могли да опитате със суровост.
— Ще оставя това на теб, защото ти имаш повече опит в това отношение — сурово отвърна Ксервиш.
— Елате навън.
Тя го отведе край ъгъла, където дори необичайно острият слух на Юлия не можеше да долови разговора им.
— Не мога да я принудя, защото ще изгубя доверието й. А то ще ми е нужно, когато отпътувам да изследвам възловите точки — обясни жената.
— Добре. От какво се страхува най-много тя?
Иризис се замисли:
— Като изключим перквизитор Хлар?
— Отлично. Върви си. Най-добре да не си наблизо.
Скрутаторът се върна в стаята на Юлия, този път понесъл ярък фенер. Освен това остави вратата широко отворена. Дребната жена започна да опипва наоколо, за да намери маската си, само че Флид я изрита далеч. Перцепторът започна да стене и да размахва ръце в отчаяние.
— Поне това е различна реакция — каза той. — Юлия?
Тя отново започна да се поклаща. Преструвка ли беше това? Може би му беше сърдита, задето бе изоставил Ниш.
Ксервиш Флид затръшна вратата няколко пъти, отново я блъсна широко и отвори изцяло вратичката на фенера. Юлия покри лицето си с шепи и започна да вие.
— Изправи се, Юлия — кресна Флид, знаейки добре, че звукът ще я нарани.
Тя не помръдна.
— От какво се страхуваш, перцепторе? От мен?
Отговор не последва, макар че за миг тя надникна през леко раздалечени пръсти.