Излъжи ме два пъти [bg]

— Симарон, дай да ти го обясня с думи прости. Аз съм адвокат на Шушумигата, нищо повече. Не съм подправял сметки, не съм зарибявал инвеститори и не съм крал пари. И запомни, по дяволите: никого не съм убивал.

— Така казваш, но твоят клиент е продал акциите по три-четири пъти и парите липсват. Сто и петдесет хиляди долара лично мои пари са били изтеглени от сметката на компанията един ден преди Баросо да изчезне. Соколов ми каза, че половината сума изникнала в твоя влог.

— Вече обясних на Соколов, че за тази вноска знам само едно — не съм я направил аз.

— А кой?

— Сигурно Шушумигата, но ако е мъртъв, никога няма да разберем.

— Аз пък се хващам на бас, че в момента седи край някой плувен басейн с милион и деветстотин хиляди долара от инвеститорите. Сигурно сте се канили да си ги поделите.

— Пак грешиш — казах аз.

— Така разправя и Хосефина. Досега я слушах, затова още не съм те метнал в потока. Защото обичам тази жена и я уважавам. Ще бъда откровен с теб. Тя не знае какво да прави. Откакто се върна, спи в гостната и си живеем като брат и сестра. Искаше да разбере дали първо можем да бъдем приятели, а след това любовници. Но все си мисли за теб.

— Когато бях с нея, ти изобщо не си я познавал.

— Ти я загуби. Тя дойде при мен. Моя е.

Изсмях се и това явно не му хареса. Беше ми все едно.

— Може още да не сте го чули по тия места, но жената не е миньорска концесия. Не можеш да я притежаваш.

— Мястото й е тук, както на конете и юниците. Няма да я изпусна.

— Ей, приятел, изборът си е неин.

— Да, но ще го направи без твоя намеса.

— Какво, да не те е страх от конкуренцията?

— Ласитър, обещах на Хосефина да не те бия, ако дойдеш тук, макар че ми открадна парите, а сега се опитваш да ми откраднеш и момичето.

— Виж какво, аз не съм…

— Млъквай, адвокатче, футболистче, скиорче или за каквото там се смяташ. Изпълних си обещанието. Казах на Хосефина, че ще пийнем по чашка и ще си поговорим, без да те пипна и с пръст, макар че сигурно сам разбираш как ми се ще да ти смачкам физиономията. Слушай сега какво е положението. Ще се пръждосаш от моя имот, от област Питкин и от Колорадо, защото…

— Защото по тия земи няма място за двама ни — обади се Кип.

— Защото ако не го направиш — продължи спокойно Симарон, — ще те размажа.

— Ако искаш да ме уплашиш, опитай с нещо по-впечатляващо — казах аз. — Рано или късно всички умираме, животът е космически миг, тъй че няма защо да се плашим. Налетиш ли ми, ще отвърна според обстоятелствата. Ако трябва, ще те накълцам с брадва.

— Ще ти го кажа само веднъж, Ласитър. Дойдеш ли да се увърташ около Хосефина — а под това разбирам да се приближиш на по-малко от петдесет километра — ще те строша като вейка.

И той строши щеката на две. Не я счупи върху коляното си, нито пък напъна с две ръце. Както я държеше, просто натисна с палец и пръчката се разпадна на две равни парчета.