Излъжи ме два пъти [bg]

— Това е от филм — обясних аз.

— „Почивният ден на Ферие Бюлър“ — допълни Кип.

Симарон поклати глава. След това ме погледна.

— Знам що за стока си. Елементарен човек. Не можеш да оцениш жена от класа като Хосефина.

— Добре де, а между вас двамата какво има?

— Това не те засяга, но животът, който мога да й предложа, надхвърля възможностите ти. През целия си живот само играеш игрички! Имаш ли поне някакви възгледи?

— Да, мъча се да вървя през живота с минимални щети за околните. Забавлявам се, никого не закачам, тук-там върша по някое добро дело и гледам да не се взимам на сериозно.

— Забавляваш се! Не знам какво е открила в теб Хосефина…

Чудна работа, точно същото мислех за него, но изведнъж почваше да говори като Хосефина. Може би имаха повече общи точки, отколкото предполагах.

— … освен ако се е надявала да те превъзпита. Но не е излязло нищо, само дето си се сдушил с нейния непрокопсан брат.

Той намаза щеката с тебешир, приведе се над масата и удари. Топките се разхвърчаха с трясък. Номер четиринайсет отхвръкна в ъгловия джоб.

— Високи топки — каза Симарон.

Без да ме гледа, той изби номера десет, петнайсет и девет — последната с елегантен рикошет, който се плъзна на косъм от четворката и седмицата. Вдигна глава и посочи с щеката към една черно-бяла снимка на стената в дъното.

— Ето я там, част от нашето историческо богатство.

Пристъпих до стената и огледах Сребърната кралица. Беше с корона и малко приличаше на Статуята на свободата, само че яздеше колесница с огромни колела. Отпред колесницата напомняше нос на кораб, а отстрани тичаха две по-дребни гръцки богчета с нещо като памперси. Те носеха рогове, препълнени с монети. Кралицата държеше жезъл, увенчан със звезда и грамаден сребърен долар. Под снимката висеше рамка с изрезка от „Аспен Таймс“, март 1893 година. Описанието на статуята започваше с думите: „Благородно произведение на изкуството с величави пропорции…“.

Обърнах се навреме, за да видя как Симарон вкарва тринайсетата топка в един от страничните джобове. Онази, с която я беше ударил, спря на самия ръб.

— Голяма е — казах аз. — Голяма и пищна. Не бих я нарекъл красива.

— Викториански стил. Символизира края и на онази епоха — търпеливо обясни той. — Висока е пет метра и половина. Лицето, бюстът и ръцете са от масивно сребро. Одеждите й са украсени със скъпоценни камъни. Косата е от стъкло. В колесницата са вградени ивици от кристал и по-тъмни минерали. Двете крилати божества изобразяват Плутус, който носи богатствата. Единият рог е препълнен със сребро, другият със злато. Клоните са изработени от патинирано сребро, кристали и мозайка от различни минерали.

— Колко струва?

Симарон се разсмя, после се приведе над масата и замахна. Четвъртата топка — една от моите — отхвръкна в страничния джоб.

— По дяволите — изруга Симарон. Докато мажех щеката с тебешир, той продължи обясненията: — Кой знае колко струва? И кого го интересува цената? Тя представлява историята на този град, дори на целия щат и исках да я открия, за да бъде запазена.