![Драконови зъби [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/2/drakonovi-zbi-bg-download.jpg)
Драконови зъби [bg]
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-830-5
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконови зъби [bg]». Краткое содержание книги:
Фантастична комбинация от екшън, наука и история! Лайбръри Джърнъл
Забавно препускане, изпълнено с колоритни образи от Дивия запад... в яркия стил на Крайтън. Уошингтън Поуст
— Кучи син! Улучи ме!
Джонсън се вторачи в дима, повече объркан, отколкото нещо друго. Първо не видя нищо — Дик сякаш се бе изпарил от улицата.
След това димът се разнесе и Джонсън видя Дик да се гърчи в калта.
— Простреля ме! Проклятие! Ти ме простреля!
Джонсън остана на място, вторачен в Дик. Дик се изправи с мъка, стиснал обляното си в кръв рамо, ръката му беше увиснала безсилно. Сега беше покрит и с кал.
— Проклет да си!
„Довърши го“, помисли си Джонсън.
Вече обаче бе убил човек и сърцето не му даваше да натисне спусъка. Проследи с поглед как Дик се добра със залитане до коня си, как се качи на седлото.
— Ще те пипна! Ще те пипна! — извика Дик и препусна извън града.
Джонсън го проследи с очи. Чу възгласи и аплодисменти от различни посоки, откъм околните сгради. Почувства се замаян, краката му омекнаха.
— Справи се добре — отбеляза Ърп. — Само дето не го уби.
— Не съм бандит.
— Всичко е наред — каза Ърп. — Обаче трябваше да го убиеш, помни ми думата. Раната му не е смъртоносна, а сега имаш враг за цял живот.
— Не можех да го убия, Уайът.
Ърп се вгледа в него за момент.
— От Изтока си, там е бедата. Нямаш здрав разум. Ще трябва да се изнесеш от града, при това бързо.
— Защо?
— Защото, момче, вече имаш репутация.
Джонсън се засмя.
— Всички тук знаят кой съм.
— Вече не — каза Ърп.
Оказа се, че Фоти Бил Джонсън, човекът, застрелял Клем Къри и застанал срещу Дик Къри, наистина се е превърнал в зловеща знаменитост в Дедуд. Всички, които се имаха за добри стрелци, изведнъж започнаха да искат среща с него.
След два дни измъкване от покани за дуели Джонсън си даде сметка, че Уайът Ърп е прав. Налагаше се да напусне Дедуд скоро. Имаше достатъчно пари да купи билет за себе си и багажа за експресния дилижанс за следващия ден. Преди да се е стъмнило съвсем, взе един от конете и отиде да провери дали гробът на Малкия вятър не е бил разкопан. Засега не беше. Земята се бе втвърдила от студа, а той не бе оставил следи. Въпреки това се прибра незабавно, за да не го забележат.
Междувременно на Ърп му бе писнало от хазарт и от безуспешното ухажване на мис Емили. Бе очаквал Дедуд да му предложи шерифския пост, но не последва предложение, така че той смяташе да пътува на юг за зимата.
— Кога тръгваш? — попита го Джонсън.
— Теб какво те интересува?
— Може да тръгнеш с мен.
— С теб и костите ти? — Ърп се засмя. — Момче, всички бандити и разбойници от тук до Шайен те чакат да излезеш от Дедуд с тези кости.
— Сигурен съм, че ще се измъкна, ако дойдеш с мен.
— Мисля да почакам, за да придружа мис Емили.
— Мис Емили също може да дойде утре, особено ако и ти яздиш с нас.
Ърп се втренчи в него изпитателно.
— А каква полза ще имам аз от това, момче?
— Обзалагам се, че дилижансът ще ти плати добре като куриер. — Куриерите бяха охрана и получаваха добри пари.
— Ти не можеш ли да подобриш условията?
— Няма начин.
Ърп се замисли, после каза:
— Ето какво. Ако те преведа до Шайен, ще ми дадеш половината от товара си.
— Половината от костите?
— Точно така — каза Ърп, усмихна се широко и намигна. — Половината кости. Какво ще кажеш?
„Тогава осъзнах — написа Джонсън вечерта на 28-и септември, — че мистър Ърп е като всички останали и изобщо не вярва, че в сандъците има кости. Бях изправен пред морална дилема.
Мистър Ърп се държеше приятелски с мен и ми бе помагал неведнъж. Исках от него да се изложи на истинска опасност, а той мислеше, че рискува живота си заради съкровище. Бях длъжен да го убедя, че това е недоразумение от алчност.
Бях получил обаче солидно образование от Запада — каквото Йейл не беше в състояние да ми осигури. Човек трябва да се грижи сам за себе си — това бях научил. Така че казах само:
„Мистър Ърп, имаме сделка".
Дилижансът трябваше да замине от Дедуд на следващата сутрин.
Джонсън се събуди в три след полунощ. Беше време да извади сандъците с кости. Беше се договорил с Кан да му помогне, защото никой бял мъж не би искал да изкопае мъртъв индианец.
Излязоха с каруцата от града и първото, което направиха, беше да изкопаят Малкия вятър, който сега не миришеше чак толкова лошо, колкото преди, заради студеното време.