Драконови зъби [bg]

— А къде беше ти?

— Правех това, за което ме нае — отговори Ърп. — Цяла нощ играх блекджак. С братята Къри.

Джонсън въздъхна. Беше твърде уморен, за да спори.

— Е, ти какво очакваше да направя? — попита Ърп. — Да ги оставя сами, за да дойда да стоя с теб в тъмното?

— Работата е там, че не знаех.

— Изглеждаш изтощен — каза Ърп съчувствено. — Отиди да поспиш.

Джонсън кимна и се обърна, за да се върне в хотела.

— Искаш ли да ме наемеш пак и тази вечер? — извика Ърп след него.

— Да — отговори Джонсън.

— Ще ти струва пет долара — каза Ърп.

— Няма да ти дам пет долара, за да играеш блекджак — отвърна Джонсън.

Ърп сви рамене.

— Както искаш, момче.

Същата вечер Джонсън пак сложи заредените револвери с малко допълнителни патрони в ботушите си. Някъде към полунощ вероятно беше заспал, защото се събуди от трошене на дърво. Счупената врата се отвори и някой се вмъкна в стаята. Вратата се затвори пак. Беше непрогледна тъмнина, защото сандъците закриваха прозореца.

— Фоти? — прошепна някой.

— Уайът? — прошепна Джонсън в отговор.

Чу рязкото изщракване на ударник на револвер, който се дръпва назад, за да е готов за стрелба. Стъпка. Тишина.

Дишане в тъмнината. Джонсън си даде сметка, че е лесна мишена, измъкна се от леглото и се мушна отдолу. Извади револвера от единия ботуш и запрати ботуша към стената.

При удара на ботуша в стената проблесна пламък и изтрещя изстрел — мъжът стреля по посока на звука. Някой веднага се развика някъде другаде в хотела.