![Драконови зъби [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/2/drakonovi-zbi-bg-download.jpg)
Драконови зъби [bg]
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-830-5
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконови зъби [bg]». Краткое содержание книги:
Фантастична комбинация от екшън, наука и история! Лайбръри Джърнъл
Забавно препускане, изпълнено с колоритни образи от Дивия запад... в яркия стил на Крайтън. Уошингтън Поуст
Джонсън се бе подготвил психически за опасно пътуване, но беше неподготвен за чисто физическите опасности по пътя.
Пътищата през Черните хълмове бяха лоши и по тях не можеше да се пътува бързо. Пропастите бяха шеметни, а фактът, че дилижансът се доближаваше застрашително до ронливия ръб на пътя, плюс тежестта на костите, не беше никак окуражаващ. Няколко потока — Беър Бат, Елк и Бокселдър — бяха превърнати от снеговете в пълноводни буйни реки. Поради товара на дилижанса прекосяването им беше особено рисковано.
Както обясни Малкия: „Ако това нещо заседне в подвижен пясък по средата на реката, няма къде да отидем, освен да се върнем и да вземем още коне, за да го изтеглят, и това е то“.
И наред с тези трудности във всеки момент бяха заплашени от нападение. Напрежението изпъваше нервите им до скъсване, защото и най-малкото препятствие можеше да се превърне в сериозна опасност.
Някъде по пладне дилижансът спря. Джонсън погледна навън и попита:
— Защо спряхме?
— Дръж си главата вътре, освен ако не искаш да я загубиш — тросна се Ърп. — Отпред има паднало дърво.
— Е, и?
Морган Ърп се наведе от покрива и надникна през прозореца.
— Мис Емили? Ще съм ви много задължен, мадам, ако се снишите и останете долу, докато не потеглим отново.
— Това е просто паднало дърво — каза Джонсън.
— Може да е така — отвърна Ърп. — Може и да не е. — Посочи височините, които се издигаха над пътя. Дърветата растяха до самия път и осигуряваха добро прикритие от близко разстояние. — Ако ще ни нападат, това място е повече от подходящо.
Малкия Тим слезе от капрата и отиде да огледа падналото дърво. Джонсън чу как ударниците на ловните пушки прещракват.
— Има ли някаква опасност? — попита мис Емили. Не изглеждаше никак разтревожена.
— Предполагам, че има — отвърна Джонсън. Извади револвера си, погледна над цевта, завъртя барабана.
Мис Емили, до него, потрепери леко от вълнение.
Дървото обаче се оказа малко и паднало по естествени причини. Малкия го отмести и продължиха. Час след това, близо до Сребърния връх и Пактола, попаднаха на свлекли се камъни. Повториха процедурата и пак продължиха напред без проблеми.
„Когато атаката най-после започна — написа Джонсън в дневника си, — беше едва ли не облекчение“.
Уайът Ърп изкрещя:
— Лягайте долу! Скрийте си главите! — И пушката му изтрещя.
Отговориха с огън отзад.
Бяха в клисурата на Пясъчния поток. На това място пътят беше прав и широк, така че от двете страни на впряга имаше място за конници, които биха могли да стрелят през прозорците.
Чуха как Морган Ърп пълзи по покрива точно над тях и усетиха как дилижансът се люлее, докато той заеме позиция в задната част. Последваха още изстрели. Уайът извика:
— Лягай долу, Морг! Стрелям! — И още изстрели. Малкия шибна конете и почна да ги псува.
Куршумите се забиваха в дървенията на дилижанса. Джонсън и Емили се свиха на пода, обаче сандъците с фосили, оставени без нищо да ги държи на седалката горе, заплашваха да се срутят върху тях. Джонсън се надигна на колене и опита да ги избута назад, към облегалката. До прозореца се появи конник, който се прицели в Джонсън — и изчезна от коня след неочакван трясък някъде отпред.
Стъписан, Джонсън надникна навън.
— Фоти! Скрий си главата! Стрелям!
Джонсън се прибра вътре, а пушката на Уайът изтрещя от капрата. Още изстрели от конниците отвън се забиха в дилижанса. Някой изрева.
Без да спира да ругае и крещи, Малкия шибна конете. Дилижансът продължи да подскача и да се люлее по неравния път. Вътре Джонсън и мис Емили се сблъскаха и се притиснаха един в друг „по начин, който би бил смущаващ при други обстоятелства“, както написа Джонсън по-късно. „Следващия период — стори ми се часове, макар че едва ли е продължил повече от минута-две — беше страховита вихрушка от свистящи куршуми, препускащи коне, крясъци и писъци, друсане и гърмежи — докато най-накрая дилижансът не сви зад един завой и не излязохме от клисурата на Пясъчния поток. Стрелбата престана и отново продължихме пътя си невредими. Оцеляхме след атаката на зловещата банда на Дик Къри!“
— Само проклет глупак може да си го помисли — каза Уайът, когато спряха да починат и да сменят конете на станция Тайгървил.
— Защо? Не ни ли нападна бандата на Къри? И не се ли измъкнахме живи и здрави?
— Виж, момче — каза Уайът. — Знам, че си от Изтока, обаче никой не може да е толкова глупав.
И почна да зарежда пушките си.
Джонсън не разбра и Морган Ърп обясни: