Доктор Стъклен [bg]

Професорът пристъпи напред.

— Брунел. Чудех се къде сте се скрил. Вие също, Лангтън. Открили сте тайния ми порок.

Лангтън умишлено се обърна с гръб към рафтовете с канопи.

— Притежавате изключителна колекция, професоре.

— Мимолетно увлечение — отвърна професорът, но все пак се усмихна на комплимента. — Макар че, трябва да призная, Древен Египет ме привличаше още преди интересът към него да дойде на мода. Само като помисли човек, че древните са имали така идеално устроено общество хиляди години преди нашето.

— Те са ни дали прекрасен пример, професоре — обади се Брунел, — но за барелефите върху Свода трябва да благодарим само на вас.

Професорът леко се поклони.

— Няма за какво, сър. За мен беше удоволствие. Чест е, че съм допринесъл за великия строеж дори и с такъв миниатюрен дял.

Лангтън се обърна към Брунел.

— Професорът ви е помогнал при архитектурния дизайн?

— При строежа от британска страна за няколко кули, в това число и първата, използвахме за украсата египетски мотиви, скицирани от професора. Бяха впечатляващи.

— Какво изобразяват?

— Pet Та Tuat — намеси се професорът, произнасяйки отсечено думите. — Египетският рай, земно царство и ад. Всъщност, кръговратът на живота. Паната показват работата на полето, после смъртта и церемонията по мумифицирането — без твърде много подробности, естествено — а след това и възраждането на ежедневието в отвъдния живот. Всичко е само алегория, разбира се.

После, усетил, че младите гостенки нервничат, професорът добави:

— А сега, господа, моля да ме извините, но обещах на дамите да им покажа съкровищата тук.

Лангтън и Брунел се поклониха и оставиха професора да развежда момичетата из египетската зала. Върнаха се по коридора, по който беше дошъл професорът, и се озоваха в задната част на имението, също обърната към градините вън. Мъглата се беше сгъстила, скрила дори листата на близките дървета.

Брунел отвърна на поздравите на неколцина от гостите и се обърна към Лангтън.

— Вярвате ли с силата на изображенията?

— В смисъл?

— Вярвате ли например, че на определени образи са присъщи значение и сила? — без да чака отговор, Брунел продължи: — Забелязваме забележително сходни повтарящи се теми в архитектурата на древните гърци, на римляните, инките, ацтеките и минойците, както и на египтяните. Не толкова в конструкцията на самите сгради, колкото в орнаментите на украсата, която ги пази, която бди над тях.

— Как така ги пази? От какво?