Сентръл Парк [bg]

Алис се съгласи. Тя затвори очи, за да се концентрира по-добре. ДНК анализът беше показал, че кръвта по блузата й беше на Дюн. Следователно Дюн е бил ранен наскоро. През последната нощ или преди зазоряване. И раната му вероятно е достатъчно сериозна, за да не се завърне вкъщи. Къде се намираше сега? Вероятно в скривалище. Или пък в болница.

Сякаш четеше мислите й, Габриел рече:

— А ако Дюн се лекува в болницата, където работи?

— Обадете се и ще разберем — подсказа му тя и включи лаптопа.

Влезе в интернет и намери координатите на болницата „Себаго Котидж“.

Записа адреса, телефонния номер и се опита да открие мястото на картата.

— Ето тук е — каза и посочи брега на езеро, с очертанията на електрическа крушка. Само на 60 километра.

Габриел пробва да я отрезви:

— Докато стигнем ни чакат най-малко два часа път.

— Да потърсим ръководството на болницата и да питаме дали са подслонили Дюн.

Той поклати глава.

— Няма да ни отговорят по телефона. Дори е възможно да го подплашат.

— Тогава тръгваме на сляпо, така ли?

— Може би не. Имам идея. Дайте ми телефона.

Габриел избра номера на болницата, попадна на телефонната централа, но вместо да търси някой от ръководството, помоли да го свържат с охраната.

— Тук охраната, слушам — чу се вял глас, чието апатично звучене никак не отиваше на охранител.

— Добър вечер, приятел съм на Калеб Дюн. Каза ми, че мога да го намеря на този номер. Ще ми позволите ли да говоря с него?