Сентръл Парк [bg]

Появило се от нищото, пред колата изскочи нещо тъмно и голямо. Алис извика, Габриел натисна с все сила спирачката и завъртя волана, за да избегне преградата. Шелбито се поднесе към дънера на един бор, който счупи огледалото за обратно виждане и направи на пух и прах едно от задните стъкла; плафониерата угасна.

Тишина. Страх. Последва дълъг рев.

Лос… — помисли си Алис, докато гледаше как се отдалечава силуетът на голямото животно с разперени като ветрило рога.

— Нищо счупено? — реши да провери Габриел.

— Добре съм — отвърна Алис. — А вие?

— Ще оживея — успокои я той и запали колата.

Преминаха петстотин метра, докато излязоха на поляна, сред която се издигаше ферма.

Спряха шелбито близо до сградата и загасиха фаровете. Лунната светлина беше достатъчна, за да могат да виждат дома. Беше правоъгълна конструкция, покрита с дървени плоскости и завършваща с двуостър покрив от кедър. Две тавански прозорчета сякаш подозрително ги наблюдаваха. Капаците на прозорците не бяха затворени, а вътре цареше пълен мрак.

— Няма никого — констатира Габриел.

— Или някой се опитва да ни накара да мислим така — рече Алис.

Тя затвори войнишката си торба и я подаде на Габриел.

— Вземете я — нареди му, докато вадеше пистолета от жабката. Пъхна го в кобура, провери затвора, вдигна предпазителя и сложи пръст на спусъка.

— Да не смятате да тръгнете направо? — попита Габриел.

— Виждате ли друго решение?

— Може да попаднем под обстрел!

— Ако Вон искаше да ни убие, щеше да го е сторил отдавна.

Измъкнаха се на студа и поеха към къщата. От устните им излизаше горещ дъх, рисуваше сребърни спирали, които се стапяха в нощта.

Спряха пред обикновена пощенска кутия, боядисана, но олющена.