Игра на милиарди [bg]

38

Това беше сън.

В него Рандал Шепърд каза:

— Ще те застрелям, след което ще застрелям и партньора ти и ти не можеш да направиш нищо, за да ме спреш.

Алекс стоеше и наблюдаваше убиеца. Видя го как вади пистолета от колана си и веднага посегна за собственото си оръжие. Винаги действаше с изключителна бързина, но този път нещо не беше както трябва. Ръцете отказваха да й се подчиняват. Стоеше неподвижна, с отпуснати длани, а тялото й беше стегнато като вкаменелост. Можеше само да наблюдава и да чака Шепърд да извади оръжието и да го насочи към челото й.

— Няма да ни спреш — каза той.

Ще го сторя, отвърна Алекс, но дори способността й да говори беше изчезнала. Не можеше да произнесе никакви думи, докато гледаше как пръстът на нападателя й се стяга около спусъка.

Но тогава Шепърд отмести пистолета си и го насочи към Джими Малой. Алекс вече можеше да пищи, но все още не можеше да се движи, беше наказана да стои неподвижна и да наблюдава безпомощно как стрелецът застрелва Джими в главата. Тя пищеше, изстрелът кънтеше в ушите й, а телефонът й иззвъня и я събуди.

— Форца.

— Алекс, обажда се Жан Еро от Париж. Мой ред е да те събудя.

Отметна завивките и се изправи.

— Имаш ли съвпадение?

— Доста изключителна личност си решила да убиеш. Трябва да се считаш за щастливка, че си останала жива. Името му е Люк Ламбер, тридесет и пет годишен, девет години в Legion Etrangere, сержант. Бил се е в Африка и Близкия изток. Ордени за доблест и храброст. За забавление прекарах името му през всичките ни бази с данни. Обичаме да поддържаме информацията си за тези момчета пълна. Някой като Ламбер, с подобни заслуги, трябва да има причина да напусне legion, преди да е отслужил двадесет години.

— Стреляй.

— Чувала ли си за „Екзекютив Ауткъмс", базирани са в Лондон?

Алекс потърси тефтер и химикал, след което написа името и го подчерта няколко пъти.

— Не мога да кажа, че съм.

— Професионални войници. Наемници. Вербуват ги за подобни неща.

— Сладури.

— Най-големите, ако разбираш закачката ми. Изглежда, преди няколко години са събрали екип, с който да свалят правителството на Коморски съюз, малка, богата на петрол страна в Югоизточна Африка, за да се докопат до значителни офшорни резерви. Превратът е бил воден от наемник на име Тревър Манинг и е бил подкрепен от група международни бизнесмени.

— Кога се е случило това?

— Две хиляди и пета.

— Март?

— На трети март — съгласи се Еро изненадан. — Да не би да знаеш за това?