Изворът [bg]

— Собствен офис, с твоето име и всичко останало! Толкова бързо! Невероятно!

— Кой ти каза, Питър?

— О, нещата се разчуват. Да не би да мислиш, че не се интересувам от твоята кариера? Знаеш какво е мнението ми за теб. Излишно е да ти казвам, че те поздравявам и ти желая всичко най-хубаво.

— Няма нужда, наистина.

— Хубава ти е кантората. Светла и просторна. Може би не е достатъчно внушителна, но не е зле като начало. А и бъдещето не е много сигурно нали, Хауърд?

— Никак.

— Поел си огромен риск.

— Вероятно.

— Наистина ли смяташ да продължиш така? Имам предвид сам?

— Ще опитам.

— Все още не е късно. Чух какво се е случило и помислих, че със сигурност ще върнеш поръчката на Снайт и ще сключиш добра сделка с него.

— Не.

— Няма ли да го направиш?

— Не.

Кийтинг се зачуди защо го обзема неприятно усещане за раздразнение, защо ли е дошъл, надявайки се да установи, че историята не е вярна, надявайки се да завари Роурк неуверен и готов да отстъпи. Усещането го обзе още щом чу новината за Роурк — усещане за нещо неприятно, което продължи да изпитва, след като бе забравил какво го е предизвикало. То се връщаше безпричинно, беше като прилив на необясним гняв и той се питаше: какво по дяволите чух днес? Тогава си спомняше: о, да, Роурк — Роурк е отворил собствена кантора. Следващият въпрос беше: И какво от това? — но самият факт му действаше унизително, като обида.

— Хауърд, възхищавам се на смелостта ти. Нали знаеш, имам много повече опит и се радвам на добро име в професията, не ми се сърди, че го казвам — говоря обективно, — но аз не бих дръзнал да постъпя по този начин.

— Така е.

— Значи ти първи направи този скок. Много добре, много добре. Кой би допуснал?… Желая ти всичкия късмет на света.

— Благодаря ти, Питър.

— Знам, че ще успееш. Сигурен съм.

— Сигурен ли си?

— Разбира се! Разбира се, че съм сигурен. А ти?

— Не съм мислил.

— Не си мислил ли?

— Не особено.

— Значи не си сигурен, така ли, Хауърд?

— Защо задаваш този въпрос така настоятелно?

— Какво? Ами… не, не настоятелно, но разбира се, аз съм загрижен, Хауърд, липсата на увереност е много лошо състояние, точно сега в твоя случай. Съмнения ли имаш?

— Никакви.

— Но ти каза…

— Напълно съм уверен, Питър.

— Помислил ли си за регистрация?

— Подадох заявление.

— Та нали нямаш диплома от колежа. Ще ти създадат трудности на изпитите.

— Вероятно.

— Какво ще правиш, ако не получиш разрешение за работа?

— Ще го получа.

— Е, предполагам, че ще се виждаме в Гилдията на архитектите, ако не ме гледаш отвисоко, защото ти ще си пълноправен член, а аз съм младши.