Смъртта на магьосника

— Вашият колега е починал при нещастен случай.

— Така изглежда — дьо Краон не изпускаше поглед от Корбет. — Не виня нито сър Едмънд, нито вас. Кротоа трябваше да бъде по-внимателен, нали? И на Вервен казвам същото, той обича да стои на парапета на крепостната стена и да зяпа безличната ви природа — дьо Краон вдигна ръка. — Какво друго може да се направи, сър Хю? Луи ще бъде оплакан от дъщеря си, колегите си и от негово величество, неговия господар — той вдигна вежди. — Може би грешката е моя — продължи намусено той. — Може би не трябваше да избирам тези стари мъже и да ги водя в този студен замък. Е, сър Хю, ако си приключил, има неща, които аз и моите спътници трябва да свършим.

— Кротоа имаше ли копие от труда на брат Роджър Opus Tertium?

— Да, да, имаше.

— Бих искал да го видя.

Дьо Краон отиде до стаята и се върна с подвързана с кожа книга. Връчи я в ръцете на Корбет:

— По-добре я задръж. Може да я върнеш утре, когато се срещнем.

Корбет му благодари и пое внимателно по стълбите, където го чакаше Ранулф.

— Сър Хю!

Корбет спря и се обърна. Дьо Краон беше преполовил стълбите. Английският писар не хареса презрителния му поглед. Дьо Краон изсъска:

— Сър Хю, не тъгувай. Случват се нещастия и ние всички трябва много да внимаваме.

— Но нещастен случай ли е това? — попита Ранулф, веднага щом се върнаха в стаята.

Прегърбен на стола Корбет изрита ботушите си, като си повтаряше, че не трябва да дава воля на гнева си. Вече бе поговорил с Ранулф, сега му се искаше да си грабне меча, да се върне в кулата и да предизвика дьо Краон.

— О, той е такава коварна змия! — сопна се Корбет и затвори очи. — Коварна змия — повтори той. — Ранулф, нека помислим заедно. Външните стълби на старата кула водят до тежка дървена врата, която бе заключена. През нея се влиза в малък коридор, без прозорци, вторият ред стълби са стръмни и остри. Те водят до спалнята на Луи и друга тежка дъбова врата. Луи заключил, преди да падне. Отляво на тази вътрешна врата има друг коридор, малко стълбище, сега пълно с изпопадала зидария, което трябва да огледам отново. Вътре в стаята всичко е в ред. И така — изправи се той, — според всички доказателства, Луи е изгасил свещите, уверил се е, че всичко е наред, взел е ключовете и наметалото си, излязъл от стаята, заключил вратата, подхлъзнал се и паднал смъртоносно.

— Трябва да е било така — потвърди Ранулф. — Попитах сър Едмънд — няма друг ключ за никоя от вратите. Самият Луи го питал за същото и получил уверение, че това е точно така.

— Така ли? — промърмори Корбет. — Това показва, че Луи е бил неспокоен и уплашен.