Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Помислих си, че тъкмо сега е време да подуша наоколо — отвърна невинно дребничкият крадец. — Никога не е излишно човек да знае с какво ще го сблъска утрешният ден.
— Добре, но бъди внимателен — и гледай нещо чуждо да не се озове съвсем случайно в джобовете ти. Тук се движим по много тънък лед, положението е несигурно. Ако някой забележи, че крадеш, можем да си навлечем много неприятности.
— Белгарат — отвърна Силк обидено, — никой никога не ме е виждал да крада. — И излезе, като мърмореше недоволно.
— Нима се опитва да каже, че не краде? — попита Закат.
— Не — отвърна Ерионд. — Просто подчертава, че не позволява на никой да го види. — Младият мъж се усмихна. — Силк наистина има някои лоши навици, но ние се опитваме да го накараме да ги забрави. — За пръв път от много време Гарион чуваше младия си приятел да говори пред всички. Ерионд ставаше все по-сдържан — дори би могло да се каже — затворен в себе си. Той открай време бе странно момче и изглежда, умееше да усеща неща, неведоми за всички останали. Гарион си припомни думите на Кайрадис в Реон и сърцето му се сви: „Търсенето ти ще бъде изпълнено с много опасности, Белгарион, и знай, че един от твоите спътници ще изгуби живота си преди то да свърши.“
Изведнъж, сякаш споменът за нея я беше повикал, пророчицата от Кел излезе от стаята, където дамите разговаряха с шивачките. По петите й вървеше Се’Недра, облечена с много къса свободна рокля.
— Това е съвсем подходяща дреха, Кайрадис — протестираше съпругата на Гарион.
— Може би е подходяща за теб, кралице на Рива — отвърна пророчицата, — но аз не мога да облека такова нещо.
— Се’Недра! — възкликна потресено Гарион. — Та ти си направо гола!
— О, я стига! — прекъсна го остро тя. — Всички тук са виждали разсъблечени жени. Просто се опитвам да убедя моята млада, обзета от мистичен унес приятелка. Кайрадис, ако не облечеш тази дреха, страхотно ще ти се разсърдя. Освен това трябва да се погрижим и за косата ти.
Пророчицата се обърна към малката кралица, притисна я в обятията си и каза развълнувано:
— Скъпа, скъпа Се’Недра! Сърцето ти е по-голямо от самата теб и загрижеността ти изпълва моето сърце с радост. Но аз съм доволна с моята простичка дреха. Може би с времето вкусът ми ще се промени и тогава с удоволствие ще приема препоръките ти.
— С нея въобще не може да се говори — заяви Се’Недра, размаха ръце и се втурна в стаята, откъдето бяха излезли.
— Трябва да я храниш повече — обърна се Белдин към Гарион. — Много е мършава.
— Харесва ми такава, каквато е — отговори Гарион и погледна към Кайрадис. — Ще седнеш ли при нас, света пророчице?
— Да, ако може.
— Разбира се. — Той прекъсна инстинктивното движение на Тот, тръгнал да помогне на своята господарка, и поведе момичето с превързаните очи към едно удобно кресло.
— Благодаря ти, Белгарион — каза тя. — Ти си толкова добър, колкото си и смел. — Пророчицата се усмихна и сякаш в стаята изгря самото слънце. След това докосна с длан косата си. — Наистина ли изглежда грозна? — попита тя.
— Красива е, Кайрадис — отговори й той. — Се’Недра понякога преувеличава… как да ти кажа — тя буквално обожава да подстригва и сресва хората — и най-вече мен.
— А ти имаш ли нещо против това?
— Не, струва ми се.
— Ти си пленник в капана на любовта, Белгарион. Наистина си могъщ вълшебник, но ми се струва, че твоята малка кралица притежава по-голямо вълшебство от теб, защото те държи в мъничката си ръка.
— Сигурно е вярно, но… всъщност нямам съвсем нищо против.
— Ако продължавате още на тази тема, ще повърна — заяви сърдито Белдин.
Скоро Силк се върна и Белгарат го попита:
— Откри ли нещо?
— Нарадас те е изпреварил в библиотеката. Отбих се там и онзи, дето пази книгите…
— Библиотекарят — поправи го разсеяно Белгарат.
— Да де. Та значи библиотекарят ми каза, че още щом пристигнал тук, Нарадас претършувал цялата библиотека.
— Едно е ясно — рече Белгарат. — Зандрамас не е на острова. Изглежда, е изпратила Нарадас да търси картата. Все още ли се занимава с това?
— Очевидно не.
— Това означава, че я е намерил.
— И вероятно я е унищожил, за да не можем да я видим ние — добави Белдин.
— Не, добри ми Белдин — рече Кайрадис. — Картата, която търсите, все още съществува, но не е там, където възнамерявате да я търсите.
— И ти не можеш да ни кажеш къде е, нали? — попита я Белдин.