Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Не би могло да е чисто съвпадение. Трябваше да има връзка, нещо, за което Гилдията не знаеше, трета заинтересована страна. Но как и защо?
Всичко това мина през главата й за един удар на сърцето.
Касандра стисна по-силно оръжията.
Отговорите можеха да дойдат само от едно място.
Тя прибра пистолетите в кобурите и откачи подемния пистолет от колана си. Прицели се, натисна спусъка и чу съскането на стоманената корда, литнала нагоре. Вече се движеше, когато куката се заклини в ръба на стената. Включи прибиращата макара. Докато стигне до стената, стоманеният кабел се беше опънал и започна да издига тежестта и нагоре. Обувките и с меки подметки пробягаха по стената, докато моторчето на макарата виеше тихо.
Стигна до върха, прекрачи и прибра подемния пистолет. Погледна надолу и смъкна на очите си очилата за нощно виждане. Тъмната алея грейна в ярки зелени и бели цветове.
От другата страна обвита в плащ фигура се промъкваше покрай далечната стена по посока на съседната улица.
Убиецът.
Касандра стъпи на обсипания със стъкла парапет и се затича след сянката. Стъпките й изглежда бяха чути — човекът ускори крачка и потъна в тъмнината.
По дяволите!
Касандра стигна до място на стената, където друга финикова палма се издигаше в границите на ограденото пространство. Големите й листа се протягаха нашироко от двете страни на стената и й препречваха пътя.
Касандра не сваляше очи от плячката си. Когато стигна до дървото, тя се отблъсна настрани, сграбчи няколко листа и скочи от шестметровата стена. Листата не издържаха на тежестта й. Изплъзнаха се измежду пръстите й, но все пак смекчиха падането. Приземи се на алеята със свити колене, които поеха в някаква степен силата на удара.
Хукна след плячката си, която изчезна в една пресечка.
Касандра изрече необходимата команда. Карта на района се появи върху лещите на очилата й. Нужно беше опитно око, за да разчетеш мишмаша от образи.
Тук, в Стария град, организацията на градската площ беше кошмарна. Наоколо се простираше лабиринт от улички и калдъръмени сокаци.
Ако крадецът успееше да избяга в този усукан лабиринт Касандра усили ход. Трябваше да забави другия. Дигиталната карта показваше, че след по-малко от трийсетина метра се пресичаха няколко улички.
Щеше да има само един шанс.
Шмугна се приведена зад ъгъла и освободи в движени подемния пистолет. Навлизайки в уличката, тя бързо откри и прихвана целта си трийсетина метра напред.
Натисна спусъка.
Кабелът изсъска. Куката литна в ниска дъга, минавайки над рамото на мишената.
Касандра превключи на прибиране и едновременно дръпна със собствената си ръка. Като при ловене на риба.
Куката се заби в рамото на другия, завъртя го, краката му се подкосиха.
Касандра си позволи лукса на една мрачна доволна усмивка.
Твърде рано се бе зарадвала на успеха си.
Противникът й довърши завъртането, наметалото описа дъга и той се освободи от него с умение, което би удивило дори факира Худини. Лунната светлина и очилата за нощно виждане очертаха фигурата ясно като посред бял ден.
Жена.
Приземи се с котешка грация на една ръка и отново скочи на крака. Тъмната й коса се развя за миг и тя хукна по улицата.
Касандра изруга и хукна да я гони. Част от нея се възхищаваше на умението, демонстрирано от противничката и, и се радваше на предизвикателството. Друга част и подшушваше да застреля жената в гръб, задето ненужно беше удължила нощта й. Но й трябваха отговори.
Тичаше след жената, чиито движения бяха гъвкави и уверени. Касандра редовно бе обирала наградите по бързо бягане в гимназията, а обучението в специалните сили я беше направило още по-бърза. Като една от първите жени сред рейнджърите за нея бързината беше повече от задължителна.
Плячката и свърна зад един ъгъл.
По това време улиците вече бяха опустели, мотаеха се само няколко омърлушени кучета и притичващи котки. След залез слънце Старият град заключваше вратите и спускаше кепенците на прозорците, а улиците потъваха в тъмнина. Тук-там откъм вътрешните дворове долиташе музика и смях. Откъм балконите по горните етажи прозираха светлинки, но дори и тези прозорци бяха зарешетени срещу крадци.
Касандра свери местоположението си с дигиталната карта. Усмивка изпъна тънко устните й. Зайчарникът от улички, в който беше хлътнала плячката й, на практика обикаляше в кръг и нямаше изход. Свършваше при високата стена на древния форт Джалай.
Касандра поддържаше темпото и съставяше план за атака. Освободи единия глок, а с другата ръка включи радиостанцията.
— Искам евакуация в десет — изрече ниско тя. — Намерете ме с GPS.