Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Най-накрая то вдигна глава и срещна погледа на Сафиа, после и този на змията, която се повдигна още, съскайки заплашително и извивайки тяло в готовност. Мокрите люспи започнаха да се трият една в друга със звук като от шкурка.
Ръката на момичето литна към устата му, но не успя да заглуши писъка.
Привлечена от звука и движението, змията се изстреля от водата, буквално прелетя през ръба на ваната, целейки се в момичето.
Прислужницата беше толкова уплашена, че дори не помръдна.
За разлика от Сафиа.
Тя посегна инстинктивно към опашката на змията и успя да я хване във въздуха. Дръпна я назад, преди да е достигнала момичето и замахна широко в дъга.
Само че змията не беше инертно въже. Силни мускули се гърчеха в ръката й. По-скоро усети, отколкото видя как змията се извива назад, готова да удари онова, което я задържа. Сафиа зарита с крака в опит да стъпи и да се изправи, да си осигури някакво преимущество. Хлъзгавите плочки не й позволиха. Вода се разплиска по целия под на банята.
Змията се стрелна към китката й. Само бързото камшично движение на ръката й попречи на зъбите да се впият в плътта. Но като опитен боец старата змия се сви за нов опит.
Сафиа най-после успя да се изправи. Завъртя се във ваната с изпъната напред ръка, използвайки центробежната сила да държи змийската глава далеч от себе си. Инстинктът и нашепваше да метне змията. Това обаче не би сложило край на битката. Банята беше малка, а агресивността на змията — пословична.
Вместо това тя замахна. Беше използвала камшик и преди, купила бе такъв на Омаха като майтапчийски коледен подарък в синхрон с упорития навик на Кара да го нарича Индиана. Сега използва същата техника, пречупвайки рязко китката си с опитно движение.
Замаяна от въртенето, змията не реагира навреме. Дългото й тяло се подчини на законите на физиката и главата й се удари в стената толкова силно, че отчупи парче от керамичните плочки.
Изригна червена кръв.
Тялото се разтресе конвулсивно в ръката на Сафиа, после се отпусна безжизнено и цопна във водата около бедрата й.
— Господарке Ал Мааз!
Сафиа обърна глава и видя Хенри, иконома, да стои на прага, доведен от писъка на прислужницата. Ръката му беше на рамото на ужасеното момиче.
Сафиа погледна надолу към мъртвото влечуго и към собствената си голота. Би трябвало да се смути и да се опита да се покрие, но вместо това тя пусна люспестото тяло и излезе от ваната.
Само треперещите пръсти я издадоха.
Хенри грабна голяма хавлиена кърпа от една затопляща решетка. Вдигна я разтворена. Сафиа пристъпи към него и Хенри уви кърпата около раменете й.
Започнаха да се стичат сълзи, дишането й се накъса болезнено.
През прозореца луната беше изгряла и надничаше над стената около двореца. За част от мига нещо по-тъмно сякаш се мярна върху стената. Сафиа се стресна, но не видя нищо повече.
Сигурно някой прилеп, нощният хищник на пустинята.
Треперенето й се засилваше все повече и добре че бяха силните ръце на Хенри, който почти я пренесе до леглото в съседната стая.
— Вече няма страшно — бащински прошепна той. Сафиа знаеше, че думите му не биха могли да бъдат по-далеч от истината.
21:22
Зад прозореца Касандра клечеше в храстите. Беше видяла как музейната кураторка се справи със змията умело и бързо. Планът й беше да изчака, докато жената излезе, после бързо да измъкне куфара с желязното сърце. Змията се беше оказала нежелан посетител и за двете.
Но за разлика от кураторката Касандра знаеше, че присъствието на змията не е било случайно, а планирано.
Беше зърнала сянка от отражение в прозореца, посребрял огледално под лунните лъчи. Друг човек на стената.
Касандра веднага се бе спуснала долу, притискайки гръб към стената на двореца с пистолет във всяка ръка, два еднакви черни глока, извадени от презраменните кобури. Видя как закачулената фигура се прехвърля през външната стена, И изчезва.
Платен убиец?
Имало е някой друг в градината с нея… и тя не го беше усетила.
Колко глупаво!
Гневът раздвижи мислите й, докато променяше плана в движение. При така стеклите се обстоятелства в стаята на кураторката вероятността да се измъкне с артефакта ставаше твърде мъглява.
Колкото до закачуления крадец… това беше съвсем друг въпрос.
Вече беше получила сведения за неуспешния опит за отвличане на Омаха и Даниел Дан. Не беше ясно дали нападението е било въпрос на лош късмет — дали двамата братя просто не са се озовали на лошо място в кофти момент. Или беше предварително подготвена атака, опит да се вземе откуп от имението Кенсингтън.
А сега и опитът за покушение над кураторката…