Тълкуване на убийството

Хугел влезе в тъмната стаичка и се надвеси над мокрите снимки нервен и развълнуван. Прегледа ги набързо една по една, като отместваше тези, които не го интересуваха. След това се спря и се взря в един едър план на шията на момичето, на която се виждаше много ясно кръгъл белег.

— Какво е това на гърлото на момичето? — попита.

— Не е ли синина? — отвърна Ривиер.

— Обикновена синина не може да бъде толкова идеално кръгла — каза патоанатомът, свали си очилата и приближи снимката на сантиметри до носа си. Зърнестото кръгло петънце се открояваше ясно на фона на бялата шия. — Луи, къде ти е лупата?

Ривиер извади нещо, което приличаше на обърната чашка за твърд алкохол. Патоанатомът го грабна от ръцете му, постави го върху тъмното петънце на снимката и приближи око към него.

— Пипнах го! — извика. — Пипнах го!

В тъмната стаичка долетя гласът на детектив Литълмор.

— Какво има, г-н Хугел?

— Литълмор, ти си тук — каза Хугел. — Отлично.

— Вие ме повикахте, г-н Хугел.

— Да, и сега ще видиш защо — отвърна патоанатомът и даде знак на Литълмор да погледне през лупата на Ривиер.

Детективът се подчини. След увеличението зърнистите линии в черното кръгче приеха по ясна форма.

— Струва ми се, че това са букви — каза Литълмор.

— Така е — отвърна триумфално патоанатомът. — Две букви.

— Има нещо необичайно в тях — продължи Литълмор. — Не ми изглеждат наред. Втората би могла да е J. А първата… не знам.

— Не изглеждат наред, защото са обърнати, г-н Литълмор — каза патоанатомът. — Луи, обясни на детектива защо буквите са обърнати.

Ривиер погледна през лупата.

— Виждам ги — две преплетени букви. Ако са обърнати, то тогава тази вдясно, която мосю Литълмор определи като J, не е J, а G.

— Точно така — потвърди патоанатомът.

— Но защо ще му е на някой да пише наобратно? — попита Ривиер.

— Защото, господа, това е отпечатък, оставен върху шията на момичето от иглата за вратовръзка на убиеца. — Хугел направи пауза за по-драматичен ефект. — Спомнете си, че убиецът е използвал собствената си копринена вратовръзка, за да удуши момичето. Бил е достатъчно хитър, за да прибере вратовръзката от местопрестъплението. Но е допуснал една грешка. Докато е извършвал грозното си деяние, иглата му е останала върху вратовръзката, а на тази игла са собствените му инициали. По една случайност иглата е била в директен допир с меката и чувствителна кожа на шията на момичето. След силното и продължително притискане монограмът се е отпечатал на шията й също както стегнат пръстен се отбелязва върху пръста. Този отпечатък, господа, съдържа инициалите на убиеца и то толкова категорично, колкото, ако ни бе оставил визитната си картичка. Буквата вдясно е обърнато G и това е първият инициал на мъжа, убил Елизабет Ривърфорд. Буквата вляво е обърнато В, защото този мъж е Джордж Бануел. Сега вече знаем защо му се е наложило да краде трупа от моргата. Видял е издайническия отпечатък на шията и е осъзнал, че аз рано или късно ще го разшифровам. Но това, което не е успял да предвиди, е че кражбата на трупа е безполезна, защото имам снимки!