Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Това би струвало половин милион долара — отбеляза Брил.
— Значително повече — поясних. — Но с един удар би ни направило водеща психиатрична институция в страната. Ще надминем „Маклийн“.
— Кое е това семейство?
— Хол не казва — отвърнах на Брил.
— Но това позволено ли е? — попита Ференци. — Частни дарители да плащат на държавен университет?
— Нарича се филантропия — отвърна Брил. — Затова американските университети са толкова богати. И затова скоро ще надминат най-големите университети в Европа.
— Глупости — изстреля Джоунс. — Това никога няма да стане.
— Продължи, Янгър — подкани ме Фройд. — Дотук не виждам нищо лошо.
— Семейството е поставило две условия — продължих аз. — Очевидно негов член е добре познат лекар с определени виждания за психологията. Първото условие е да не се практикува психоанализа в новата болница, нито да се преподава където й да било в „Кларк“. Второто е лекциите на д-р Фройд следващата седмица да бъдат отменени. Иначе дарението ще отиде за друга болница в Ню Йорк.
Последваха възклицания на възмущение и омерзение. Само Фройд стоически не показваше никаква емоция.
— И какво смята да направи Хол? — попита той.
— Боя се, че това не е всичко — допълних. — И дори не е най-лошото. Ректорът е получил досие на д-р Фройд.
— Продължавай, за бога! — скастри ме Брил. — Не си играй на криеница с нас.
Обясних, че това досие съдържа уж документални доказателства за непристойно, направо престъпно поведение на Фройд. На Хол било съобщено, че осъдителните деяния на Фройд скоро щели да бъдат описани в нюйоркската преса. Семейството било сигурно, че след като се запознае със съдържанието на досието, Хол ще се съгласи, че изявата на Фройд в „Кларк“ трябва да бъде отменена за доброто на университета.
— Хол не е изпратил досието — казах, — но е описал накратко обвиненията. Може ли да ви дам писмото, д-р Фройд? Ректорът Хол ме помоли изрично да ви кажа, че според него имате право да бъдете информиран за всичко, в което ви обвиняват.
— Колко почтено от негова страна — отбеляза Брил.
Не знам защо — сигурно защото бях приносителят на писмото, — но се почувствах отговорен за сполетялата ни беда. Сякаш лично бях поканил Фройд в „Кларк“ само за да го унищожа. Не се тревожех само заради Фройд. Имах и егоистични причини да не искам да видя съсипан човека, на чийто авторитет се крепеше толкова голяма част от моите собствени вярвания, направо голяма част от целия ми живот. Никой не е светец, но през годините някак си бях успял да повярвам, че Фройд е по-различен от другите хора. Представях си, че той (за разлика от мене) има психологическа проницателност, която го издига над ниските изкушения. Надявах се с цялата си душа, че обвиненията в писмото на Хол са фалшиви, но те бяха отправени с толкова подкрепящи ги подробности, че приличаха на истински.
— Няма нужда да чета писмото насаме — каза Фройд. — Кажи ни какво говорят срещу мене. Нямам тайни от никого тук.
Започнах да чета най-меките обвинения.
— Твърди се, че не сте женен за жената, с която живеете, въпреки че я представяте пред света за своя съпруга.
— Не става въпрос за Фройд — извика Брил. — А за Джоунс.
— Моля? — попита възмутено Джоунс.
— О, я стига Джоунс — отвърна му Брил. — Всички знаят, че не си женен за Лое.
— Фройд да не е женен — каза Джоунс, поглеждайки през лявото си рамо. — Какъв абсурд.
— Какво друго?
— Че сте уволнен от уважавана болница — продължих аз неловко, — защото непрекъснато сте обсъждали сексуални фантазии с дванайсет-тринайсетгодишни момиченца, лекуващи се от чисто физически, а не психически страдания.
— Но те говорят за Джоунс! — възкликна Брил.
Джоунс изведнъж се оказа силно заинтригуван от архитектурата на зданието, в което живееше Брил.
— Че сте съден от съпруга на една от пациентките си и прострелян от съпруга на друга — продължих.
— Отново Джоунс! — извика Брил.
— Че в момента имате сексуална връзка с икономката си, която няма двайсет години.
Брил премести последователно поглед от Фройд върху мене, Ференци и Джоунс, който вече бе вдигнал очи към небето и оглеждаше ятата на мигриращите над Манхатън птици.
— Ърнест? — каза Брил. — Вярно ли е? Кажи, че не е вярно!