Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Нора, клето дете! Не съм на себе си, откакто разбрах. Пътувахме часове. Харкорт, така ли ще стоиш?
Бащата на Нора се извини на пълничката жена, протегна й ръка и я настани на един стол. Тя се отпусна с изтощена въздишка. Кметът ме представи на Актън и съпругата му Милдред. Оказа се, че току-що били пристигнали във фоайето, когато някой се обадил на рецепцията, за да се оплаче от шум в стаята на г-ца Актън. Уверих ги, че сме били в пълна безопасност, като ми се прииска чашата за чай да не лежи на парчета до стената. Но те бяха с гръб към нея и мисля, че не я видяха.
— Всичко ще бъде наред, Нора — каза г-н Актън. — Кметът ми каза, че нищо не е излязло в пресата, слава богу!
— Защо ли те послушах? — попита дъщеря си Милдред Актън. — Сто пъти ти повторих, че не трябва да те оставяме сама в Ню Йорк. Нали, Харкорт? Видя ли какво стана? Щях да умра, като научих. Бигс! Къде е тази Бигс? Тя ще ти събере багажа. Трябва веднага да те приберем. Сигурна съм, че изнасилвачът е тук, в този хотел. Имам интуиция за такива неща. В мига, в който влязох, усетих погледа му върху себе си.
— Върху тебе ли, скъпа? — попита Актън.
Не бих казал, че видях у г-ца Актън топлата обич или чувство за защитеност, каквито се предполага, че ще възникнат у момиче, което посреща родителите си след дълга и пълна със събития раздяла. Не можех и да я виня за това, след като чух забележките, които бяха отправени към нея. Странното беше, че г-ца Актън не бе произнесла и дума. На няколко пъти се опита да каже нещо, но така и не проговори. Страните й бяха силно зачервени. И тогава осъзнах, че момичето отново е онемяло. Или поне така ми се струваше, докато г-ца Актън не каза тихо и равно:
— Не съм изнасилена, мамо.
— Тихо, Нора — отвърна баща й. — Не бива да произнасяш тази дума.
— Няма как да знаеш, бедничката ми! — възкликна майка й. — Не си спомняш престъплението. Никога няма да разбереш.
Ако имаше намерение да си признае, сега беше моментът да им съобщи, че си е възвърнала паметта. Но тя не го направи, а каза:
— Ще остана в хотела и ще продължа лечението си. Не искам да се прибирам у дома.
— Чу ли това? — извика майката.
— Вкъщи няма да се чувствам на сигурно място — продължи г-ца Актън. — Мъжът, който ме нападна, може да ме чака там. Г-н Макклелън, нали и вие мислите така?
— Момичето има право — отговори кметът. — В хотела е по-безопасно. Убиецът не знае, че е тук.
Знаех, че това не е вярно, доказваше го бележката, която г-ца Актън бе получила на улицата. Тя очевидно също го знаеше. Видях, че докато слушаше кмета, стисна дясната си длан, от която се показваше ъгълчето на бележката. И въпреки това не каза нищо. Премести поглед от Макклелън към родителите си, за да подчертае, че той е защитил позицията й. Стори ми се, че избягва да забележи как я разглежда г-н Бануел.
Джордж Бануел се беше вторачил в нея със странно изражение. Физически той доминираше над останалите. Беше по-висок от всички в стаята, с изключение на мене, и имаше огромен гръден кош. Тъмната му коса бе пригладена назад с брилянтин и красиво посивяла по слепоочията. Погледът му бе впит в Нора. За страничен наблюдател би било нелепо моето усещане и той би го отрекъл, но ми се струваше, че я гледа така, сякаш иска да я нападне. Заговори, но в гласа му не прозираше такова чувство.
— Най-доброто е, разбира се, да махнем Нора от града — каза той малко грубо, но наистина загрижено. — Защо да не я отведем в лятната ми вила? Клара ще се погрижи за нея.
— Предпочитам да остана тук — каза Нора, свела поглед.
— Така ли? — попита Бануел. — Майка ти смята, че убиецът е в хотела. Как може да си сигурна, че не те наблюдава и в момента?
Лицето на г-ца Актън почервеня, когато Бануел й заговори. Стори ми се, че цялото й тяло се напрегна от страх.
Заявих, че си тръгвам. Г-ца Актън вдигна към мене пълни с тревога очи. Добавих сякаш току-що съм си спомнил нещо.
— О, г-це Актън, рецептата ви — за успокоителното, което ви споменах. Ето я.
Извадих рецепта от джоба си, попълних я набързо и й я подадох. На нея пишеше: „Бануел ли беше?“
Тя прочете посланието ми и ми кимна леко, но категорично.
— Защо не я дадете на мене? — каза Бануел и присви очи към мене. — Моят човек, който чака долу, може веднага да изтича до аптеката.
— Много добре — отвърнах. Взех от ръката на г-ца Актън рецептата и анонимната бележка. Подадох последната на Бануел. — Вижте дали вашият човек може да се справи с това.
Бануел я прочете. Очаквах да я скъса и да ме погледне застрашително, като се разкрие пред всички — като злодей от някакъв евтин роман. Но той възкликна: