Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
— Хайде, миличък — подкара тя стария кон, когото вече бе обикнала. — Повърви още малко. — Ще му купи овес и сено, та поне да го нахрани, преди да го изостави и да продължи с някой дилижанс. Конят леко изцвили, сякаш бе отгатнал мислите й и се затътри по пътя.
Наоколо цареше вече мрак и само тънкият лунен сърп осветяваше пътя, а никъде не се виждаше подслон. Ники потръпна от студ — ех, да имаше поне една завивка. Пътят едва личеше, но старият Цеке май го знаеше наизуст.
Не след дълго забеляза малки жълти точици в мрака и разбра, че двуетажната постройка представлява странноприемница.
— Слава богу, прошепна тя и въздъхна с облекчение. Цялото й тяло бе изтръпнало от дългото седене, всяко кокалче я болеше от тръскането. Накара коня да спре, слезе от капрата и се протегна.
От гостилницата се чуваха мъжки гласове и раздрънкано пиано.
— Мога ли да ви помогна, мадам? — запита едно негърче, появило се иззад ъгъла на къщата.
— Да, ако обичаш. Погрижи се за коня ми, дай му овес и сено.
— Добре, мадам — каза момчето.
Отведе престарелия Цеке в конюшнята зад къщата, а Ники изкачи стъпалата и отвори тежката входна врата. Гостилницата имаше нисък таван от дебели греди и железни решетки на прозорците. Напомняше малко испанския стил, макар че собствениците бяха изпотрошили мебелировката.
— Търсите ли някого? — попита съдържателят и я огледа от главата до петите. Френският му акцент бе по-слаб от този на Алекс.
— Трябваше да се срещна тук със съпруга си, Донован Сен Майкълс — каза тя. Все едно бе какво ще излъже.
— Опасявам се, че не е тук. — Гостилничарят бе едър мъж с дълга черна коса, месести рамене и гъста брада.
— Е, значи ще пристигне скоро — заяви тя. — Ще трябва да наема стая, за да го изчакам.
— Смятате да нощувате тук сама?
— Нали ви казах, че съпругът ми ще пристигне всеки момент?
— Да, тъй казахте. — Той избърса едрите си лапи с памучната кърпа, която висеше на кожената му престилка. — Името му е значи Донован Сен Майкълс, нали?
— Да.
— И аз тъй си помислих. Ами като дойде, ще го пратя горе.
— Много ще съм ви благодарна.
— Трябва да платите предварително.
— Разбира се — съгласи се тя, сякаш не бе и очаквала друго. Порови из пътната си чанта и измъкна малка кожена кесийка, пълна с монети. — Искам да вечерям. А момчето отвън ще нахрани коня ми.
Той се ухили и кимна, като й назова една сума, която й се стори прекалено голяма, но просто нямаше сили да спори с него. Освен това помещението бе пълно с мъже, които не сваляха очи от нея. Някои си шепнеха, сочеха и се кискаха. Две момичета разнасяха чевръсто бирени халби и винени чаши.
Тя последва французина нагоре по стълбата. Когато стигнаха горе, камбанката на входа звънна. Червенокос мъж с прашна драгунска униформа влезе в кръчмата. Без да му обръща внимание Ники зачака съдържателя да отключи вратата на стаята.
— През задната стълба се отива до клозета обясни й той.
— Благодаря. — Поне няма да й се налага да минава през кръчмата.
Щом се озова в малката стаичка, тя почти зяпна от почуда. Всичко бе чистичко и подредено, макар обстановката да бе спартанска. Леглото се състоеше само от пълен с мъх матрак, застлан върху широки дървени греди, но завивката изглеждаше топла и чиста. Очукано дъбово шкафче стоеше под малкото огледало на стената. Имаше кана и леген. В камината не грееше огън, но в стаята бе топло.
Тъй като не можеше да се съблече, преди да й донесат вечерята, Ники хвърли чантата си на леглото и започна да разплита косите си. Единственият лукс, който си позволи, бе да вземе от Бел Шен четката със сребърната дръжка. Усърдно и многократно я прокара през дългите си къдрави коси, докато те заблестяха на светлината на газената лампа.
Тъкмо свърши и на вратата се почука. Пълногърда мома донесе вечерята на табла и я остави на шкафчето.
— Благодаря — каза Ники и пусна една усмивка вместо бакшиша, който не можеше да си позволи. Усети силен глад, щом подуши яденето с месо и хрупкавия хляб.
Реши първо да похапне и после да свали прашните си дрехи. Както бе уморена, сигурно щеше да заспи веднага.
Младият червенокос драгун се тръсна на един стол и удари с юмрук по излъсканата дъбова маса.
— Донеси ми ром, момиче, и побързай. — Момичето изпълни поръчката и той пресуши чашата на една глътка. — Още един — викна мъжът. Ухилен до уши я плесна по задника. Закръглената мома се ухили.
Всяка друга вечер Септимус К. Уоткинс би решил, че е достатъчно хубава, за да я тръшне в леглото. Но тази вечер го бяха повишили. И той искаше да го отпразнува — като се напие до козирката и легне с най-сластната женска в кръчмата.