Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
Даде дума сама да се грижи за себе си и я удържа. Щом се наложи, пак ще го направи. Не й трябва нито Александър, нито който й да е друг мъж. Направила бе първата стъпка към свободата.
Но защо един вътрешен глас непрестанно й нашепваше, че освобождаването от Александър означава просто самота?
Алекс се качи на Бел креол в Ла Ронда и отпътува нагоре по реката. Познаваше капитан Медокс, сивокосия мъж, който от пет години караше луксозното корабче надолу-нагоре по крайбрежието. Срещу една внушителна сума той най-сетне се съгласи да спира на всеки пристан, където евентуално е приставал и „Мемфис лейди“.
На всяко пристанище Алекс слизаше на брега и разпитваше хората не са ли виждали една млада дама, пътуваща сама. В едно от градчетата срещна слаб млад мъж, който работеше на пристанището и предната нощ бе пътувал със същия кораб. Той си спомни, че жената, описана от Александър, се качила в Ла Ронда, но после я загубил от очи и не забелязал къде е слязла.
— Изглеждаше голяма хубавица — каза мъжът. — Не се забравят коси с такъв цвят. И очите й — едни такива, синьо-зелени. И не беше натруфена, наистина. Само хубава и изглеждаше почтена.
— Тя е била — кимна Алекс. Стомахът му се сви. Сполучливото описание на младежа събуди у него гняв и болка. Ники бе красива, наивна и… сама. Не искаше те да я задирят.
Но същевременно се усъмни в чувствата си. Защо държеше толкова на нея? Защо не й върна просто документите, изоставяйки я на произвола на съдбата? Но после се сети колко е деликатна и как след всичките си ужасни преживелици продължава да гледа на света с доверие и радост. Тя се нуждаеше от мъжка закрила — от неговата закрила. А уязвената й гордост бе твърде нищожна цена за това.
Мускулчетата на челюстта му се стегнаха. Господи, та Ники му принадлежи. Грешно или не, той беше спал с девойката, отговаряше за нея и нямаше да я пусне да си върви!
Закле се, че ще я намери и продължи да си шепне гази клетва. Но с течение на времето тревогата му ранеше. До Батон Руж оставаше само още един град. Ами ако е променила намеренията си и е продължила нагоре по реката? Ами ако Даниел го е излъгала? И двете възможности му се струваха малко вероятни. Даниел не би посмяла да излъже, а Ники като си науми нещо, трудно се отказва от него. Ако не открие никаква следа и в Монтаня, ще иде до Батон Руж и при първа възможност ще се върне обратно, претърсвайки отново едно по едно всички пристанища.
— Да я вземат мътните! — изруга Алекс. Много време щеше да му отнеме, а всеки час можеше да се окаже фатален. Сновеше напред-назад по палубата и наблюдаваше брега. От една страна бе обезумял от тревога за нея, а същевременно я проклинаше и само кроеше планове как ще я накаже, като му падне в ръцете.
— Следваща спирка — Монтаня — извика един от стюардите.
Алекс слезе заедно с останалите пасажери и влезе в речната гара.
— Аха, спомням си я — каза един от хамалите. — Ама наистина беше хубава. Почака малко другите да се разотидат и после пое по главната улица към пощенската станция.
— Благодаря — въздъхна с облекчение Алекс. Поне знаеше вече къде да я търси. — Много ми помогнахте.
Даде на мъжа една монета, върна се на кораба, взе си дисагите, метна ги на рамо и бързо се отправи към главната палуба, където Максимилиан стоеше заедно с няколко други коня.
Щом слязоха, Алекс се метна на жребеца и препусна към пощенската станция. Изпълнен с лоши предчувствия, той влезе в конюшнята.
— Дойде тук с някакви мъже — каза собственикът, плешив мъж с гъсти сиви мустаци. — Единият бе такъв, нисичък, а другият изглеждаше като комарджия. Наеха една разбрицана каруца, че беше най-евтина, и после поеха към Хамонд. Но само ниският с момичето. Не знам къде се дяна играчът.
— И кога стана това? — Безпокойството на Алекс нарастваше с всяка изминала минута.
— Ами към обед.
— Благодаря. — Сигурно бяха стигнали доста надалеч, но ако пришпори Макс, може и да ги настигне или пък да ги свари в някоя странноприемница, ако спрат да пренощуват. Молеше се нищо да не е сполетяло Никол. Дано е попаднала на хора, алчни само за парите й. За моите пари — поправи се той и тихо изруга. Скъпо ще му плати малката дива котка, само да му падне в ръцете.
Ники бе уморена до смърт. Слънцето залязваше, скоро ще падне мрак, а тя е сама на пътя. Ако не намери някоя странноприемница, ще се наложи да спи отзад в каруцата.