Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Хората, които я намерили — те били от съседното село, взривът ги събудил, — решили да пренебрегнат наставленията и просто да изгорят къщата, но после огледали мъждукащите пожарчета и набодените с клинци руини наоколо и решили да не го правят. Освен това бележката на Агнес включвала точни до болка предсказания относно това какво именно ще се случи на хората, които не изпълнят нейните заповеди.
Мъжът, поднесъл факла към кладата на Агнес Нътър, бил издирвач на вещици — майор. Намерили шапката му кацнала на едно дърво на три километра оттам.
Името му, избродирано вътре върху бая големичко парче ширит, било Не-прелюбодействай Пълсифър, един от най-усърдните издирвачи на вещици в Англия. Може би бил донякъде удовлетворен да научи, че последният му оцелял потомък в момента, макар и без да знае, пътува към последната оцеляла потомка на Агнес Нътър. Сигурно би решил, че най-накрая едно древно възмездие ще се състои.
Но де да знаеше какво всъщност ще се случи, би се обърнал в гроба — само дето така и си бе останал без гроб.
Първо, Нют трябваше да направи нещо по въпроса с летящата чиния.
Тя се приземи току пред него на шосето тъкмо когато той се опитваше да намери завоя за Долен Тадфийлд и да тресне здраво спирачките.
Приличаше на всички ония рисувани летящи чинии, които бе виждал.
Докато се блещеше над картата, в чинията със съвсем прилично свистене се отвори люк и оттам се подаде блещукаща рампа, която автоматично се просна до шосето. Бляскава синя светлина засия и очерта три силуета на извънземни. Те слязоха по рампата. Или поне двата слязоха. Оня, дето приличаше на пиперница, просто се търколи и тупна долу.
Другите двама не обърнаха никакво внимание на трескавото му бибипкане и се приближиха до колата много бавно, по възприетия по цял свят маниер на полицаи, вече попълващи наум съответния акт. Най-високият — жълт жабок, увит в домакинско фолио — почука на прозореца на Нютон. Той смъкна стъклото. Онова нещо носеше огледални очила от ония, които Нют винаги наричаше наум „нюанс Люк Хладнокръвната ръка“.
— Добрутро, сър, мадам или безполовий — поздрави съществото. — Това ваша планета, да?
Другият извънземен, трътлест и зелен, беше хлътнал в крайпътната гора. С ъгълчето на окото си Нют го видя как срита едно дърво, а после прокара едно листо по някаква много засукана джаджа на колана си. Като че ли не остана особено доволно.
— Ми да. Предполагам — отвърна той.
Жабокът се загледа замислено към хоризонта.
— Отдавна си я имате, сър, нали тъй?
— Ъ-ъ… Лично аз не. Искам да кажа, като биологичен вид — някъде от половин милион години.
Извънземното и колегата му се спогледаха.
— Оставяме стария киселинен дъжд да се трупа, сър, а? — рече то. — Отпуснали сме му крайчеца на старите въглеводороди, май?
— Моля?
— Бихте ли могли да ми кажете албедото на планетата си, сър? — помоли жабокът, като продължаваше да зяпа колко интересно.
— Ъ-ъ… не.
— Е, съжалявам, че трябва да ви го кажа, сър, но полярните ви ледени шапки са под приетия за планета от тази категория размер, сър.
— Леле-мале — възкликна Нют. Чудеше се на кого би могъл да разкаже за това и осъзнаваше, че абсолютно никой не би му повярвал.
Жабокът се наведе по-наблизо. Като че нещо го притесняваше, доколкото Нют успяваше да долови от лицеизраза на извънземната раса, с която никога досега не се беше срещал.
— В този случай ще пропуснем да го забележим, сър.
Нют заломоти:
— O. Ъ. Ще се погрижа за това… такова, като казвам, че аз ще се погрижа, искам да кажа, че такова, според мен това, Антарктика, принадлежи на всички страни или нещо такова и…
— Сър, става въпрос за това, че бяхме помолени да ви предадем послание.
— О?
— Посланието гласи: „Изпращаме ви послание за вселенски мир, космическа хармония и такива работи.“ Край на посланието.
— O — Нют го запреобръща наум. — O. Много любезно от ваша страна, сър.
— Имате ли някаква представа защо бяхме помолени да ви предадем това послание, сър? — попита жабокът.
На Нют му просветна.
— Ми такова ъ-ъ… според мене — занарежда той, — щото нали Човечеството, такова, нали, трябва да обуздае атома и…
— И ние нямаме, сър — Жабокът се изправи. — Някой от ония феномени ще да е, предполагам. Е, ние по-добре да си ходим.
То поклати колебливо глава, врътна се и се заклатушка обратно към чинията, без дума да каже повече.
Нют подаде глава от прозореца.
— Благодаря!
Дребното извънземно се изниза покрай колата.
— Ниво на въглеродния двуокис над 0,5 процента — изрече то със скрибуцащ глас и го изгледа многозначително. — Наясно сте, че може да си навлечете обвинение, че сте господстващ животински вид под влиянието на импулсивно консуматорство, нали?