Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Вероятно под изкуство в случая се имаше предвид грънчарството.
Приятелите му кимаха, съгласяваха се и решаваха за себе си, че ако някога работата опре дотам да избират между „Васаби“ и ходене пеша, ще вложат пари в чифт обувки; така или иначе, беше все тая — една от причините за невероятната икономичност на васабито беше фактът, че то прекарваше сума ти време в очакване в гаража, докато коляновите валове и разните му там други работи дойдат по пощата, изпратени от единствения в света оцелял представител на „Васаби“ в Нигирицуши, Япония.
Изпаднал в онзи смътен, напомнящ зен транс, в който шофират повечето хора, Нют се усети, че се чуди как точно се използва иглата. Дали се казва „Имам игла и не се боя да я използвам“? С карфица всичко е наред… Карфингър… Човекът със златната карфица… Карфиците на Наварон…
На Нют вероятно щеше да му е интересно да узнае, че от трийсет и деветте хиляди жени, изпитвани с игла през вековете лов на вещици, двайсет и девет хиляди са казали „ох“, девет хиляди деветстотин деветдесет и девет не са усетили нищо поради употребата на гореспоменатите сгъваеми игли, а една вещица заявила, че убождането по чудо излекувало крака й от артрит.
Името й било Агнес Нътър. Тя била големият провал на Армията за издирване на вещици.
Един от първите абзаци на „Правите и акуратни предсказания“ засягал собствената смърт на Агнес Нътър.
Англичаните, общо взето, тъпа и мързелива нация, не били толкова запалени по горенето на жени като другите европейски страни. В Германия кладите били издигани и палени с обичайното тевтонско усърдие. Дори благочестивите шотландци, впрегнати, откак се помнят, в проточила се битка със своите архиврагове, англичаните, успели да си спретнат няколко изгаряния за разтуха в дългите зимни вечери. Но на англичаните комай явно не им достигала храброст.
Една от причините за това може би е свързана с начина, по който е умряла Агнес Нътър, чиято смърт повече или по-малко отбелязва края на сериозната треска за лов на вещици в Англия. Виеща тълпа, докарана до върховен бяс от навика на тази жена да хойка интелигентно насам-натам и да цери хората, връхлетяла една априлска вечер в къщата й и я заварили как ги чака, облечена в палто.
— Забавихте се — рекла им тя. — От десет минути вече трябваше да горя.
После станала и бавно закуцукала през внезапно смълчалата се навалица, излязла от къщата и се запътила към струпаната набързо на селския мегдан клада. Легендата твърди, че се изкачила непохватно по нея и обгърнала с ръце кола зад гърба си.
— Добъре да го вържете — рекла тя на смаяния издирвач на вещици. А после, щом селяните заситнили към кладата, вдигнала хубавата си глава сред огненото сияние и рекла:
— Съберете се плътно насам, добри ми люде. Съберете се, дорде огъня едвам не ви опърля, защото казвам, че всички трябва да видят как умира последната истинска вещица в Англия. Защото аз съм вещица и затуй съм осъдена, ала не знам какво престъпление воистина съм свършила. И затуй нека моята смърт бъде поука за света. Съберете се плътно накуп, ви казвам, и добре запомнете каква е съдбата на ония, дето се бъркат в работи, дето не ги разбират.
А после очевидно се усмихнала, погледнала небето над селото и додала:
— И за тебе се отнася, гиди дърт тъпако ниеден!
И след това странно богохулство дума не изрекла повече. Оставила се да й запушат устата и стояла величествено възправена, докато припалвали с факлите сухите дърва.
Тълпата се скупчила по-наблизо — един-двама се позамислили дали са сторили каквото трябва.
Трийсет секунди по-късно взрив помел селския мегдан, покосил де що има живот в долината и го видели чак в Халифакс.
По-нататък имало много спорове от Господ ли бил пратен този взрив или от Сатаната, но бележка, намерена по-късно в къщата на Агнес Нътър, доказала, че всякаква божествена или дяволска намеса е била материално подпомогната от съдържанието на фустите на Агнес, в които тя предвидливо била скрила четирийсетина кила барут и още двайсетина кила клинци.
Освен това Агнес била оставила на кухненската маса до бележката, че се отказва от млякото, кутия и книга. Имало и подробни инструкции какво точно да се прави с кутията и също толкова подробни инструкции какво да се прави с книгата: да се изпрати на сина на Агнес, Джон Дивайс.