Ликът на Черната Палмира
- Автор: Васильев Владимир Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ликът на Черната Палмира». Краткое содержание книги:
От векове Светлите и Тъмните спазват условията на Договора, осигурявайки равновесието между Доброто и Злото. Но сега Договорът е нарушен!
Бедата се е случила в Петербург, най-мистичния от „магическите центрове“ в Русия. В града са се появили „диви“ Различни, които не знаят нито за Светлината, нито за Тъмнината, и които се опиват от властта си.
Те спокойно и с лекота пресичат всички действия на носителите на Сила!
И тогава Инквизицията изпраща срещу обезумелите момичета и момчета наказателна експедиция от Тъмни магове…
— Чакам, Лайк.
И Шереметиев честно, без недомлъвки, преразказа на Завулон всички скорошни диалози с младшите си колеги. Плюс някои собствени мисли. Плюс догадки, които го споходиха докато разказваше. Вече нямаше смисъл да се крие. Нещо повече — това вече беше опасно.
След като разказът приключи, шефът на московските Тъмни се замисли. За дълго — половин бутилка „Хайнекен“. Лайк не обичаше „Хайнекен“, затова патриотично пиеше светла класическа „Оболон“ и чакаше.
— Виж ти — най-накрая се обади Завулон. — Град-Различен. Смело обобщение, Мракът да го покрие, много смело! Кой го измисли? Пак ли Турлянски?
— Шведа. Николаевецът. Новият шеф на Причерноморието.
— Аха, аха… Значи ти реши, че под прикритието на смяната на шефовете твоите експерименти ще изглеждат по-невинни?
— А какво, имам ли избор? — сопна се Лайк. — Да експериментирам в Киев — не ми стиска, а и той е под сериозно наблюдение. А другаде няма къде. В Харков е Шиндже, в Днепър и Донецк е просто рисковано, а Одеса е понасяла и по-сериозни сътресения. Цялата гадост се отмива в морето, в дълбините, в сероводорода30.
— Експериментатор… — Завулон определено вървеше към нов рекорд по непрекъснато недоволство. — Поне чел ли си отчетите на Рафаел Плюмарж за парижкото сияние?
— Чел съм ги.
— А Скот Дартие? „За същностите на селенията хорски“?
— Чел съм го.
— А „Урбаноид“ от някой си Марибор Браник?
Лайк едва се сдържа да не прихне.
— Това не съм го чел. Това съм го писал…
Беше ред на Завулон да се учуди:
— Какво, наистина ли? Ти ли си писал „Урбаноид“?
— Аз. През осемстотин трийсет и шеста. След… Е, ти знаеш след кое, щом го спомена в този контекст.
— Никога не бих си го помислил — изсумтя впечатлено Завулон. — Е, добре, значи познаваш темата много по-добре, отколкото предполагах. Това ме радва.
Лайк скромно се усмихна.
— Е, тогава няма да се наложи да обяснявам дълго — обобщи Завулон. — Мога да кажа, че повечето изводи, изложени в „Урбаноид“ са неверни. Но някои все пак са верни. В частност, почти всичко, което ти и Дартие сте писали за белия фон, не се потвърди. Затова пък всички описани от Плюмарж етапи са налице в случая с Питер, макар че последователността не е спазена. Инквизицията е разработвала Питерския феномен най-малко пет години. Както се оказа.
— Ти знаеше ли? — попита Лайк.
— Знаех, но не знаех темата. Предполагах, че Совината Глава пак е решил да претърсва Ингерманландските блата за съкровищата на Гридик и неговата групировка.
— А Светлите? Знаеха ли?
— Подозирам, че не повече от мен. Но не и по-малко. Вчера Совината Глава оповести резултатите от питерските изследвания на закрито заседание. Присъствахме аз и Хесер.
— Тоест, — продължи Лайк, — Инквизицията е разбрала, че вече не може да пази в тайна тази разработка?
— Естествено. В същия ден Хесер се срещна с фон Киссел и европейците. И в този момент ти изчезваш от Киев и хукваш като бесен към Одеса!! Според мен, Светлите едва не обявиха обща тревога. Между другото, аз също.
— Но защо, да му се не види? — съвсем се стъписа Лайк. — Какво престъпно има, ако шефът на киевския Дневен Патрул отива на море след дълга и изнурителна външна операция? При това по работа?
Завулон допи бирата си и погледна пронизително към Лайк. В погледа му имаше всичко — и арктически студ, и отблясъци от адския огън.
— Наистина ли не знаеш?
— Какво да знам, Мракът да го вземе? — Лайк започна леко да се ядосва. — Кажи ми, Артур, бъди така добър.
— Погледни към Одеса — унило го посъветва Завулон. — С очите на Марибор Браник.
Лайк го послуша и потъна в сумрака. А след няколко секунди разбра, че няма да му се наложи да буди Одеса.
Одеса вече беше разбудена от някого. Аурите на отделните хора все още се очертаваха на общия градски фон, но вече много слабо. Както в Питер преди двайсет години.
Лайк поседя неподвижно няколко секунди, после изруга на отдавна отмрял език и допи на екс бирата си.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Преди пет години Арик стоеше на същото това място. И Тамара стоеше на същото това място. Срещу сградата на улица „Гогол“ номер две. Арик помнеше всичко, което беше говорил тогава, показвайки Одеса на новата си позната.
— Това — вдъхновено обясняваше през онази сутрин Арик, сочейки сградата с жест на екскурзовод, — е шахския дворец. Построен е от шаха на Персия, след като го изгонили от Иран; Русия, за да не ядосва Англия, не му е дала убежище в столицата, а го е изпратила в Одеса — Порто-франко, свободният град.
Тогава Арик премълча, че от известно време насам шахският дворец приютява Дневния Патрул на Причерноморието. И на следващата година не й каза нищо за Патрулите. Те се срещаха в продължение на пет години, винаги през лятото, винаги в Одеса, а Тамара все си оставаше дива Различна, без никаква регистрация.
30
Водната маса на Черноморския басейн има структура, изразяваща се в разслояването й на два пласта: горен, съдържащ кислород — от повърхността до 200 м дълбочина, и долен — от 200 м до дъното, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. — Бел. NomaD.