Ликът на Черната Палмира
- Автор: Васильев Владимир Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ликът на Черната Палмира». Краткое содержание книги:
От векове Светлите и Тъмните спазват условията на Договора, осигурявайки равновесието между Доброто и Злото. Но сега Договорът е нарушен!
Бедата се е случила в Петербург, най-мистичния от „магическите центрове“ в Русия. В града са се появили „диви“ Различни, които не знаят нито за Светлината, нито за Тъмнината, и които се опиват от властта си.
Те спокойно и с лекота пресичат всички действия на носителите на Сила!
И тогава Инквизицията изпраща срещу обезумелите момичета и момчета наказателна експедиция от Тъмни магове…
А след Лайк в залата влезе инквизитор.
По принцип предаването на поста не изискваше присъствието на инквизитор. Или поне когато Арик встъпваше в длъжност, от високопоставените гости присъстваше само Лайк и шефа на Дневния Патрул в Крим. Освен това самият факт, че в офиса на Дневния патрул присъстваше Различен, който не е Тъмен, беше малка сензация. На теория това беше допустимо, но на практика се случваше много рядко. Кой обича да пуска чужденци в своята светая светих?
Стана тихо.
Арик помнеше инквизитора от скорошното екстрено заседание на осемнайсетия етаж на „Съветски“ — именно той тогава конвоираше питерските патрулни. Арик не успя да определи какъв е бил инквизиторът — Тъмен или Светъл. Всъщност, каква е разликата какъв е престанал да бъде, когато е отишъл в Инквизицията — приятел или враг? Ключовата дума е „престанал“. Инквизиторът се настани в края на първия ред, а Лайк се качи на подиума при Арик.
— Добър ден, колеги — с равен глас поздрави Лайк. — Разбирам — лято, жега, но днес няма да се задържаме много. А и нашият гост очевидно бърза. — Лайк погледна към инквизитора. Той седеше невъзмутимо, встрани от всички. — Имам за вас две новини — продължи Лайк. — С коя да започна, с хубавата или с неизбежната?
Компютърните хлапаци се оживиха и зашумяха.
— Важното е да не е с лошата — отбеляза някой от място.
— Добре, започвам с хубавата — реши Лайк. — Вашият… все още ваш шеф Аристарх Турлянски, както всички прекрасно знаят, изпълняваше особена мисия под троен патронаж. При изпълнението на мисията той се отличи, превъзходно служейки на Тъмнината.
В ръцете на Шереметиев се появи продълговат плик. Трите печата върху плика тържествено светеха в сумрака.
— За особени заслуги пред Тъмнината, на Аристарх Турлянски, Различен, Тъмен, се дава изключителното право отсега нататък да носи сумрачно име. Моля за разрешение да отворя плика.
— Отваряйте — каза от мястото си инквизиторът.
Лайк прокара длан над печатите и те моментално помръкнаха. Силата трепна и се преля; охранителните заклинания изгубиха силата си и се разпаднаха на невидим прах.
— Отсега ще се наричаш Озхар, Тъмен маг. За прослава на Тъмнината и по нейната воля.
— Засвидетелствам — измърмори инквизитора, продължавайки да седи, но правейки нещо с амулетите под плаща. Арик почувства как нещо опари гърдите му там, където в сумрака се виждаше регистрационният печат на Причерноморския регион. Отново потече Сила, този път съвсем близко, почти докосвайки кожата.
И Арик стана Озхар. А инквизиторът най-накрая стана, развя полите на плаща си и се опита да си тръгне по един от своите пътища. Но от офиса на Дневния Патрул не беше толкова лесно да си тръгнеш.
— Не оттук, колега, само от улицата — меко напомни Лайк. — Изпратете инквизитора до входа, ако обичате.
Някой от младежите скочи с готовност и го изпрати, а след две минути се върна.
— Замина! — съобщи той — неясно дали на Лайк, дали на свежопреименувания си шеф или на присъстващите.
— Е, добре — удовлетворено отбеляза Шереметиев. — Сега, когато останахме само свои, преминаваме към неизбежното. Впрочем, виждам, че това за никого вече не е новина. Тъмния маг Озхар го прехвърлят в Дневния Патрул на Киев. На негово място се назначава добре известния ви Дмитрий Шведов, сътрудник на николаевския отдел. Швед, бъди така добър да станеш и да поздравиш подчинените си.
„Озхар — помисли си бившия одесчанин, бъдещ киевчанин, докато Шведа вървеше към подиума. — Сигурно в началото ще е странно да го чувам с ушите си, а не с душата си. Но ще свикна, няма къде да се дяна.“
Шведа говореше нещо на събралите се, не особено весело, но покорно — очевидно вече се беше примирил с новите си отговорности. Хлапетата оживено аплодираха импровизираната реч на Шведа, след което персоналът беше изгонен по работните си места, а гостите, оперативните работници и Щайн бяха поканени на горния етаж, в бившия кабинет на вече несъществуващия Арик Турлянски.
Личните вещи на Озхар там бяха малко. Само снимка на Тамара в масивна рамка и два пълнителя за пистолета в сейфа.
Работните амулети и артефакти оставаха в наследство на Шведа.
— Някой да се погрижи за пиенето, мезето и сервирането — дали нареди, дали помоли Лайк — по тона му не можеше да се разбере. — Тамара, слънчице, това не се отнася за теб.