Ликът на Черната Палмира
- Автор: Васильев Владимир Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ликът на Черната Палмира». Краткое содержание книги:
От векове Светлите и Тъмните спазват условията на Договора, осигурявайки равновесието между Доброто и Злото. Но сега Договорът е нарушен!
Бедата се е случила в Петербург, най-мистичния от „магическите центрове“ в Русия. В града са се появили „диви“ Различни, които не знаят нито за Светлината, нито за Тъмнината, и които се опиват от властта си.
Те спокойно и с лекота пресичат всички действия на носителите на Сила!
И тогава Инквизицията изпраща срещу обезумелите момичета и момчета наказателна експедиция от Тъмни магове…
— И отдавна ли беше това? — надигна се Шведа, обръщайки се настрани. Изглежда, че този въпрос много го интересуваше.
Лайк сдържано се усмихна:
— Достатъчно отдавна.
„Няма да каже повече — разбра Шведа. — Конспиратор такъв… Не разбирам защо се крие.“
Тази сдържана усмивка бе добре позната на всички сътрудници на киевския Дневен патрул и на повечето сътрудници от другите украински градове.
— Е, добре — продължи да разпитва Шведа. — Да предположим, че отидем в Одеса. А после какво? Как да събудим града? Как да го инициираме? А?
— Още не знам — безгрижно отвърна Лайк. — Не съм си задавал подобни въпроси, затова и не съм мислил по тях. Сега ще се наложи. Ще прочетем изследванията на старите магове в областта на урбанистиката, ще наблюдаваме, ще поекспериментираме. Когато данните са малко, на първо място излиза импровизацията. И затова ще… импровизираме.
Лайк хвърли от склона последното клонче, погледна разхождащите се около паметника на княз Владимир хора и плавно като златка се изправи.
— Да тръгваме — каза той. — Разбрах всичко, което исках.
Арик стана и помогна на Тамара да се изправи. Скочи и Шведа — с едно-единствено ловко движение, отблъсквайки се с гръб от земята.
„Град-Различен — помисли си разсеяно Шведа. — Притежаващ воля и изпитващ емоции. Направо да се побъркаш!“
Бъдещият шеф на Черноморския Дневен Патрул изведнъж остро почувства колко малко знае за обкръжаващия го свят. И това изобщо не увеличи желанието му да заеме толкова отговорен пост в йерархията на Различните. А и всъщност — имаше нещо странно в това неочаквано повишение. Лайк, както винаги, говореше неясно и водеше някаква сложна игра на няколко равнища, която разбираха само той и, може би, още двама такива супери — Ираклий, например, или Лариса Наримановна. Шведа не се залъгваше с напразни илюзии: няма смисъл да се опитва да разубеди шефа. Значи трябва да се примири и да търпи. И да се оглежда непрекъснато, та в един прекрасен момент да не се окаже между чука и наковалнята. Защото колкото повече се издигаш по служебната стълбица, толкова по-силно те удрят в случай на провал. В това отношение Различните изобщо не се различаваха от хората, даже бяха по-твърди.
— Кога тръгваме? — мрачно попита Арик.
— Сега — съобщи Лайк, без да се обръща.
И наистина, тръгнаха веднага. Багаж… Какъв ти багаж у Различните? Тъмните винаги са се стремили към максимална свобода, а свободата не предполага обременяване с куфари. Свободата — това е пътешествие без никакъв багаж. Лайк седна зад волана на субарото с думите: „Да се повозим!“. Преди да тръгнат, той позвъни на Ефим и без никакви обяснения нареди: „Заминавай за Одеса“. Ефим, отдавна привикнал към маниера на Шереметиев, лаконично отвърна „Разбрах, шефе!“ и хукна към Московския площад, към най-близкия рейс на „Автолукс“.
До Умани Лайк не сваляше крака от газта. Всъщност, след като излязоха от Киев, скоростта им не падаше под сто. Шведа смътно усещаше магическите въздействия на Лайк по прочистване на трасето, но шефът му работеше толкова бързо и виртуозно, че изобщо не можа да разбере механиката и последователността на действията му. Арик и Тамара дремеха на задната седалка.
След Умани Лайк беше принуден да намали скоростта: пътят стана по-лош.
— Между другото — обърна се Лайк неясно към кого, — дали са възложили на някого да се занимава с разпределените в Киев момичета?
Шведа не знаеше нищо по въпроса, за което си призна честно.
— Обади се на някой, нека се погрижат — нареди Лайк.
Оказа се най-лесно да позвъни на Палатников. Той явно беше чул за сутрешния гняв на шефа, защото побърза да уведоми, че момичетата вече втори час са на занятия при Плакун в учебния център на „Сагайдачна“ и че програмата за тяхното обучение, както и за обучението на наскоро инициирания от Сайринк Тъмен прорицател в момента се съставя лично от него, от Палатников. И между другото, къде изчезна Ефим? Телефонът му мълчи като партизанин на разпит.
Шведа отговори нещо в смисъл: браво, само така, а що се отнася до Ефим, киевчаните, уви, трябва известно време да се справят без него.
Лайк моментално се закиска като досадна бабичка, от което Шведа замръзна с телефона в ръка.
— Какво ти става? — не разбра той.
— Ами така — съобщи радостно Лайк. — Гласът ти стана началнически. Демек, с вас не говори кой да е. Въпросите задаваме напористо, отговорите хвалим снизходително, не дрънкаме повече, отколкото е нужно… Растеш, Швед, направо пред очите ми. Трябваше по-рано да те повиша.
— Пу да ти… — измърмори Шведа, прибирайки телефона в калъфа на пояса.