Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— Като самия гняв Божий! — припя Гилдас. — Божият гняв!
Спътниците му стояха замръзнали при вида на тази страховита фигура; проблясвайки на слънцето, мечът се заби в един от главатарите и изпрати на земята коня и ездача му, описвайки кървава дъга. Барликорн пръв се отърси от унеса.
— Сега! — извика той. — Яхвайте конете!
Ричард и останалите затичаха назад. Той стисна Емелин за ръката.
— Върни се в имението! — прошепна й. — Заключи се, но претърси стаята на Бомон.
Целуна я силно по устните, скочи на седлото и се присъедини към рицарите. Манинг размаха меч и въпреки дебелия сняг, те препуснаха в лек галоп. Барликорн, Бутлак и Гилдас тичаха след тях. Загадъчният рицар вече сееше кърваво опустошение. Като фермер с коса в ръка, той замахваше наляво и надясно. Ливадата отново се покри със съсечени тела. Докато нападаха стремително, Ричард видя отсечена глава, предмишница и ръка. Снегът беше почервенял, въздухът кънтеше от виковете на мъжете.
Когато Ричард и другарите му се присъединиха към рицаря, разбойниците изгубиха напълно смелостта си. Те хвърлиха оръжията си и се опитаха да се предадат, но бяха посечени. Други последваха главатаря си в стремителен бяг през кървавата ливада. Понякога група разбойници спираше и се обръщаше, опитвайки се да даде отпор, но конниците просто минаваха през тях. Бандитите стигнаха до горската пътека. Ричард усети, че му е трудно да удържи коня си. Един разбойник се обърна и вдигна меч, но Баяр го удари с копитата си по главата. Най-после стигнаха до езерото. Когато излезе от гората, Ричард видя, че заледеният брод беше преграден. Някой беше хвърлил горящи снопове съчки върху леда. Той беше твърде дебел, за да се разтопи веднага, но вече се бяха появили пукнатини. Водата се процеждаше през тях, докато танцуващите пламъци препречваха пътя за отстъпление. Двама разбойници, твърде отчаяни, решиха да преминат. Единият беше улучен от стрела, другият се препъна и падна сред пламъците. Ужасните му писъци проглушиха въздуха, докато Барликорн не му пусна една стрела. Ричард се огледа — загадъчният рицар беше изчезнал. Разбойниците бяха обградени, а рицарите нямаха намерение да проявяват милост. Бандитите падаха като ожънато жито. Най-накрая Ричард не издържа.
— Спрете! Спрете! — извика той.
Изтръгна меча от ръката на Манинг, отвратен от кръвожадния му поглед. Бремнър, Грантъм и последен Ферърс дръпнаха юздите и се отпуснаха на седлата, стиснали окървавените си мечове. Разбойниците, не повече от десет или единадесет, се струпаха около водача си, който също беше слязъл от коня и сваляше мечата кожа от главата си. Главорезите се приведоха и протегнаха ръце, молейки за милост. Ричард слезе от коня и отиде при тях. Вгледа се в главатаря им и беше отблъснат от злобата, изписана на тясното му, слабо лице. „Прилича на невестулка — помисли Ричард — с жестоката уста и малките студени очи на небръснатото лице.“
— Милост — прошепна мъжът; погледът му се насочи към Барликорн и Ричард долови омразата, която гореше в очите му.
Оръженосецът го блъсна встрани и започна да оглежда другарите му. Видя как Бутлак се промъква обратно в гората с дългия уелски нож в ръката си и осъзна, че ранените няма да оцелеят.
— Убийте ги! — заповяда Ферърс. — Убийте всички!
Ричард огледа групата. Никога не беше виждал накуп толкова много покварени и зли хора. Той потръпна при мисълта какво щеше да стане, ако те бяха победили. Само едно лице предизвика състраданието му. Грозно пъпчиво момче на не повече от дванадесет години се криеше зад баща си.
— Всички трябва да умрат! — извика Бремнър и се огледа. — А къде изчезна нашият загадъчен спасител?